Тайните на свръхестественото

Глава 13

Щом Мия и Фрея се прибраха те завариха една отдавна забравена личност на прага...Бабата на Мия Гладелупе.

- Mi hija - поздрави на испански Гладелупе - eres muy linda (много си красива). Колко си пораснала само. Е... за последно те видях преди цели единайсет години - и отправи кръвнишки поглед към снаха си - много си пораснала.

-Gracias - благодари й Мия - и аз се радвам да те видя - много време мина. Искаш ли да ти сипя чай.

-Умна и мила - точно като баща си...

-Гладелупе седни - леко обидено отвърна Ели - аз ще сипя

И изчезна някъде в кухнята...

-Какво те води насам бабо? - и проследила погледа й добави - не че не се радвам да те видя.

-Ами как какво? - учуди се Гладелупе - твоето обучение. Майка ти вероятно ти е казала.

-Да... По-точно аз разбрах.

-Oh que guapa - измрънка баба й - колко глупава жена. Да не каже на една от най-силните древни вещици коя е... Просто нямам думи...

-Бабо - побърза да смени тема за обиди към майка си Мия - това е Фрея.. самодива

-Да познавам родителите ти... Андрю е добро момче.

-Да баща ми е добър - съгласи се с твърдението Фрея - но обучението няма ли да е през зимната ваканция.

-Да , а тя е след два дни... - каза Гладелупе - que guapa. Не знаехте ли , че ще имате ваканция , no?

-Забравили сме - избухнаха в смях Мия и Фрея... 

А Ели идваше с поднос чай.

-Заповядай Гладелупе - сервира й Ели - да ти е сладко.

-Домашен , no? - попита Гладелупе вместо благодарност

-Чай "Ърл Грей " , Гладелупе - каза Ели

-Ах тези боклуци от супермаркета - оплака се бабата - в днешно време съсипаха чая. Но какво друго да очакваш от теб...

-Стига - извика и бутна масата , а с това и чая Ели - стига...Дойде в моя дом , за да ме унижаваш ли? Стига вече. Цели единайсет години ти търпя киселото настроение. И на мен ми е мъчно за Хенри..

-Но ти ме извика - също се развика Гладелупе - за да обуча Мия

-Само защото сестра ми ме накара... само тя ме подкрепи през всичките тези години. Изгубих мъжа си , но ти не дойде да ме подкрепиш. Реши да ме обвиниш...

-Ти си виновна- обвини я за пореден път Гладелупе - ако ме бяхте чули нямаше да се случи тази трагедия... И 

-Не - изведнъж се намеси Мия - не се обвинявайте - а ми помогнете да овладея силите си , за да не се повтори случилото се. 

Двете жени се спогледаха и мислено си казаха да заровят томахавката заради детето. Останалата част от следобеда протече нормално и без инциденти. Мия си легна и нетърпеливо чакаше да замине за Испания и да учи магия. Двете с Фрея цяла завинаги да си спомнят това пътуване. А може да се случи и нещо друго. Нещо неочаквано...