Тайните на свръхестественото

Глава осма

Мия беше долепила ухо до вратата и подслушваше разговорът на майка си с леля й Карла. А как разбра ,че е с нея ли?...
-Карла отриха ни - нервно започна Ели - ловците ни нападнаха.
-Какво? - недоумяваше Карла - но как? Ами Мия?
-Добре е. Е леко ранена ,но е добре... Успях да стигна навреме и да ги спася с предпазващо заклинание.
-Слава Богу - отдъхна си Карла - но кой друг си спасила?
-Дъщерята на Ани и Андрю - Фрея - поясни Ели
-Андрю по когото си падаше в гимназията - учудено каза Карла - този Андрю?
-Да този Андрю - отвърна намусено Ели - изпратили дъщеря си да пази Мия. Андрю е ясновидец усетил е ловците.
- Поне сте се измъкнали - отвърна Карла - трябва да се обадиш на Гладелупе и да й кажеш да обучи Мия. Нямаме време.
-Ох мисля ,че си права - трудно се съгласи Ели - ще й се обадя.
-Чакам да се върнете - отговори Карла
-Полетът е утре - каза Ели - не се тревожи
Ели затвори. Мия разбра ,защото изведнъж разговорът секна и беше готова да се отдръпне от врата ,когато изведнъж Ели набра нов номер и каза:
-Здравей Гладелупе - поздрави Ели - как си?
-След толкова години не очаквах да се обадиш и да ме питаш този въпрос - сепна се Гладелупе - мислех ,че си ме забравила и изтрила от телефона си
-Не ти се обаждам ,за да се караме - отвърна Ели - ловците бяха тук и нападнаха Мия
-Какво? - невярващо отвърна Гладелупе - невъзможно
-Видях ги с очите си. Всъщност аз ги спасих от сигурна смърт с предпазващо заклинание.
-Никога не си била толкова добра в заклинанията като Хенри - отвърна Гладелупе
Мия улови угорчения глас на баба си. Изглежда майка й беше права - след толкова години Гладелупе не беше простила на Ели за смъртта на сина си.
-Знам ,че ме обвиняваш за смъртта на Хенри ,но не е време затова - отвърна Ели - Мия е в опасност. Поне трябва да ти пука за внучка ти.
-Аз много я обичам - отвърна Гладелупе - трябва да я обуча ,за да се справя с тези напасти.
-След седмица започва училище ,но мога да я пратя при теб през Декември за коледната ваканция - предложи Ели
-Разбира се - отвърна Гладелупе - в Испания е нейния дом - все пак от тук произлиза рода ни. Винаги е добре дошла тук
След това Мия не чу сбогуването им ,защото очевидно беше хладно ,но това ,което я притесняваше беше думите на баба й. Тя с помощта на Фрея се настани на дивана и започна да си мисли... Значи родът й произлиза от Испания. Като се замисли си спомни историята от първите страници на книгата с магии. Историята на Моргана в Сицилия. Явно се е преместила от Италия за да заживее в Испания. Като се замислеше винаги притежаваше един характерен загар на кожата ,който подчертаваше тъмните й очи и кестенявата й коса.
-Баба ти е Гладелупе? - учудено попита Фрея - Та тя е една от старейшините
-Кои? - попита Мия
-Старейшини. Това са най-старите и мъдри вещери ,грижещи се за баланса на природата - обясни й Фрея
-Ще прекарам зимната ваканция с нея - зарадва се Мия - последния път ,когато бях в къщата й бях на две - малко преди смъртта на татко.
-Ще е обучение ,а не почивка - каза Фрея - но предполагам ,че в Испания е красиво и най-вече топло. Ще започнеш с книгата на свърхестествени същества и ще призоваваш дуенде...
-Какво? Книга... Дуенде... - попита Мия
-Всяко семейство има такава. Искам да кажа всяко вещерско семейство... А дуенде е духче ,което наставлява повечето млади вещици - поясни Фрея
-Но от къде знаеш толкова за вещерството Фрея? - попита Мия
-Майка ми познава банши - каза Фрея и уловила учудения поглед на Мия поясни - те са помощнички на вещиците , те чуват гласове ,които им говорят и ги наставляват и могат да правят магии ,но не много силни. Приличат повече на духове от колкото на хора.
Изумена от това колко много има да учи ,тя се почувства добре ,че двете с Фрея се срещнаха макар и поради лоши обстоятелства. Почувства Фрея близка и знаеше ,че двете ще станат добри приятелки. Като си помисли това се сети за Лили и й се прииска да й се обади. Но тогава в стаята влезе Ели и им каза:
- Фрея родителите ти ми се обадиха и казаха да се прибираш. Аз ще те придружа. Може ловците още да са тук.
- Ами аз? - попита Мия
-Ще останеш тук и ще се заключиш. Никой няма да те нарани. Ще сложа черен кръг пред вратата.
-Черен кръг? - попита Мия
-Кръг , който маркира мястото и никое свръхестествено същество или човек не може да влезе без да го поканиш вътре. - поясни Ели
От това малко й олекна. Знаеше ,че майка е силна - каквото и да казваше баба й - и се чувстваше силна ,когато е края нея.
Майка й излезе и двете с Фрея се сбогуваха като размениха телефонните си номера и обещаха да се чуят скоро.
След половин час майка й се върна ,а през това време Мия се ровеше в интернет и разглеждаше снимки от рождения ден на Лили ,които бяха постнати в Facebook. Болка й почти беше изчезнала благодарение на мехлема. И сега можеше да се движи свободно. Мразеше да е безсилна и прикована към леглото.
-Ставай , време е за вечеря - каза майка й - а после ще събера багажа
-Въпреки всичко ваканцията беше супер и успях да купя подарък на приятелката си - каза Мия
-Радвам се ,че си се забавлявала с всички приключения ,които изживя - отвърна майка й - да слизаме долу за вечеря
И двете слязоха в малкия кокетен ресторант на хотела ,който не беше нищо особено ,но ставаше за непретенциозна вечеря. Мия хапна и се почувства по-добре. Знаеше ,че пътя , по който е поела е опасен и пълен с тайни и недигурност , но и с надвиснало зло над нея...За щастие скоро ще е в Ню Йорк заедно с приятелката си и леля си и ще може да започне учебната си година в девети клас , изпълнена с облекчение ,че най-сетне е запълнила липсващите пърченца от пъзела на собствения си живот...