Just you and me

4 глава

Гледна точка на Джесика

Алармата ме събуди, което значи, че е 7 часа. Днес е официално първият ни ден в колежа.

- Майк събуди се.

- Буден съм. - измърмори, а аз станах от леглото и щях да падна.

- Мамка му!

- Какво?

- Имам мускулна треска заради вчера. - казах. - А не съм тренирала само от седмица.

- Уоу и аз имам мускулна треска, а не се е случвало от месеци. - надигна се и стана от леглото. Заради тия идиоти ме боли цялото тяло.

Придвижих се до банята и си измих зъбите и лицето. Върнах се в спалнята, а Майк отиде в банята. Облякох си светли дънки, бял топ, черно кожено яке и си обух червени кецове. Среших косата си и я оставих пусната. Прибрах телефона си в чантата и слезнах долу. След малко и Майк дойде и изпихме по една чаша кафе за разсънване.

- Черно или бяло? - попита.

- Черно. - отговорих, но прозвуча леко като въпрос.

- Значи черното ауди. - взе единият ключ и отиде в гаража. Сложих чашите в съдомиялната без да я пускам и излезнах. Майк изкара джипа и затвори гаража. Аз се качих на мястото до шофоьора и тръгнахме.

- Каква ти е първата лекция? - попитах.

- Нещо свързано с икономика.- каза. - Твоята?

- Психология. Нещо такова. - отговорих.

През останалата част от пътя не си говорихме. Майк паркира на паркинга и слезнахме. Влезнахме в сградата.

- Аз съм към третият етаж. - каза.

- Аз съм към онова крило. - посочих.

- Добре. Ще се видим в почивката. И избягвай двамата луди. - целуна ме по челото.

- До после. - тръгнах към първата си лекция. Влезнах в залата и седнах на един от последните редове. Извадих единствената тетрадка и химикалка, която носех. Залата започна да се пълни и за щастие нямаше и следа от Ема и Адам.

Лекцията започна и професора влезна в залата.

- Здравейте първокурсници. Аз съм професор Джейкъб Симпсън. - няколко човека се засмяха, когато си каза фамилията и пуснаха няколко шегички свързани със "Семейство Симпсън". Не виждах кое е толкова смешно. Това е нормално име. - Аз ще водя лекциите ви по психология и философия, докато не завършите. За някои от вас това ще е след четири години, за други може и повече. - определено ми допадна този човек. - Така да видим кой е тук и кой го ня... - отварянето на вратата прекъсна професора. - Закъсняхте.