Just you and me

22 глава

Гледна точка на Майкъл

Търсихме Ашли до 4 сутринта. Обиколихме целият град. Накрая вече щяхме да колабираме и решихме да се приберем. Дано Ашли да последва примера ни и да се върне в тях. Джак остави Джес вкъщи, а мен закара до хотела. Още с влизането в стаята се простнах на леглото. Почти веднага съм заспал.

На сутринта

Гледна точка на Джесика

Събудих се и беше към 11 часа. Даже не съм чула алармата. Та явно ще е почивен ден. Първо обаче трябва да звънна на Джак за да видя дали Ашли се е прибрала. Взех телофана си и набрах номерът му.

- Ало?

- Джак? Ашли прибра ли се?

- Не. Отишла е на лекции. Звънях на майка и. Каза че сутринта са се чули и Ашли е била в университета. Ти къде си?

- Аз сега се събудих.

- И аз. Отивам да я намеря.

- Може да е излъгала.

- Длъжен съм да проверя.

- Ок. Звънни, ако я откриеш.

- Задължително. - каза и затвори.

Ох... Ашли... точно това ни трябваше. Вчера вечерта нищо и нямаше. Говорихме си за Джак и не се дразнеше чак толкова. Не бих помислила, че два часа след това ще изчезне. Не бих казала, че я познавам перфектно, но не мисля че е типично за нея. А и Джак каза, че никога не е правила така. Дано скоро се появи от някъде. Писна ми от детински номера. Не сме на десет, че да бягаме от вкъщи. Тя е на 19. Трябва да мисли по- трезво и да усмисля хубано какво прави. И го казвам аз най- добрият пример за човек, който не обмисля нещата добре. Да не забравяме, че ако бях пресметнала какво би се случило от това с Джейсън сега нямаше да съм скарана с Майк. Майк..? Какво ли прави? Ще ми се просто да се видим и да забравим за онази глупост.

Гледна точка на Майкъл

Днес също не отидох на лекции, защото станах късно. Добре че си плащаме за да учим, иначе до сега да са ни изключили. Толкова сме редовни, че не е истина. Днес ми е много мързеливо. Даже на фитнес не ми се ходи. Преди малко ядох и сега си лежа на леглото и си скучая. Погледнах към телефона си. Да и пиша ли? Не. Тя ми се разсърди вчера. Но пък... не може да ми се сърди дълго. Знам го защото и аз не мога да се сърдя на нея. Сега съм тук само защото мисля че в такава ситуация трябва да съм сърдит. Все пак беше нещо като изневяра. Но тя ми липсва много...

Взех телефона си и набързо отворих чата ни. Трябва да се оправим. Не може да сме така вечно. Ясно е че вече ми мина. Странно е колко бързо стана, но все пак любовта ми към нея е по- силна от всичко. Не мога да стоя далеч от нея. Всъщност вчера вечерта отидох само за да я видя.

М: Хей♥

Гледна точка на Джесика

Някой ми писа и си взех телефона. Беше Майк.

М: Хей♥

Сърце? Това трябва да значи...

Дж: Ъм? Хей и на теб.

М: Без сърчице?

Дж: Не си ли ми ядосан все още?

М: Щом ти пиша как мислиш?

Дж: Не знам. А от къде си сигурен, че аз не съм ти сърдита за това, че ме винеше за драмите вчера.

М: В момента ми пишеш. А и знам че изобщо не си била сърдита. Много добре знаеш какво имах в предвид.

Дж: И какво имаше в предвид?

М: Джес.

Дж: Майк.

М: Да се видим?

Дж: Не знам.

М: Ще те чакам на фонтана в парка след 15 минути.

Дж: Все още не съм сигурна.

М: До тогава.

Оставих телефона си и побързах да се преоблека. Най- накрая. Минаха само два дена. Сториха ми се като векове, но все пак. Прибрах си телефона в чантата, сресах си косата и грабнах ключовете от колата ми. Тръгнах към парка веднага.

Когато паркирах на паркинга видях колата на Майк. Значи вече е тук. Поех си дълбоко въздух и слезнах от колата. Така ще изглеждам спокойно. Все едно не ми пука особено. Няма да показвам вълнението си. Защо съм толкова притеснена?! Вървях в посока на фонтана, който се намираше срещу мен. Забелязах Майк и той мен. Усмихна ми се и тръгна срещу мен. Делеше ни една улица. Тръгнах да пресичам и всичко се случи много бързо.

- Джесика! - чух Майк да вика и в следващият момент изгубих съзнание.

Гледна точка на Джейсън

Днес Джесика не беше на лекции. Този път няма да ходя до тях. Не ми се занимава. Цял ден съм в някво смотано настроение. Карах към вкъщи и за да не изпусна зеления светофар ускорих доста скоростта и... Мамака му! Черна кола се блъсна в моята кола и ме избута към тротоара. Всичко стана много бързо. Изпаднах в шок, не можех да помръдна, не чувах нищо, само виждах през предното стъкло соматохата, която се заформи на вън.

А/Б
Ето я новата глава. Знам, че е кратка, но реших да оставя по- интересното за следващата глава, която се очертава да бъде дълга. Коментирайте и гласувайте. Благодаря!♥♥♥