Just you and me

46 глава

- Кевин? - казах тихо. Гледах го, като че е извънземно.

- Добре защо ме гледаш все едно си видяла призрак? - засмя се и тогава се отърсих от мислите си.

- Ами... не знам. Не сме се виждали от 10 клас. И последният път, когато бяхме заедно свърши странно.

- Океей. Как си ти? Какво правиш в Ню Йорк?

- Аз съм добре. Знаеш, че наще живеят тук. Ти?

- И аз съм добре. И съм тук с приятелката ми. Семейството и живее тук.

- Приятелката ти?

- Да. Заедно сме от почти година.

- Уоу... това е хубаво. - много ми е странно да си претставя Кевин с друга и някак... както и да е.

- Ти още ли си с... как му беше името? Майк?

- Да. Още сме заедно.

- Леле колко станаха? Три години?

- Да.

- Радвам се за теб.

- Да и аз... за теб.

- Джес. - чух гласа на Майк зад себе си и секунди след това той ме прегърна.

- Майк това е Кевин. Кевин- Майк. - представих ги.

- Аа... значи ти си Кевин? - Майк поклати глава.

- А ти си Майк. - и Кевин поклати глава.

- Кевиин! - някакво момиче му се метна на врата. - Къде се губиш?! - целуна го по бузата и след това слезна на долу към вратът му.

- Анджи това е Джесика. Казвал съм ти за нея.

- Божее много ми е приятно! Радвам се да се запознаем. - ухили се тя, а аз се усмихнах леко неловко. - Добре бейби аз отивам при останалите. Чакам те! - намигна му и се изгуби в тълпата.

- И така... - казах.

- Майк ще бъде ли проблем, ако с Джес седнем да си поговорим малко на бара? - попита Кевин.

- Зависи. Ако тя е съгласна.

- След малко ще се върна. - целунах го и с Кевин тръгнахме към бара, а Майк отиде и седна при Ник и Ели. Седнахме на високите столове и си поръчахме напитки. Аз обаче си взех кола за да разредя малко, а после като отида при останалите ще си до изпия ментата.

- Е, разказвай. Как върви живота при теб?

- Ами добре е. Уча в Маями. Имаме къща там заедно с Майк. Иначе преди това няма нищо кой знае колко интересно. Завършихме гимназия, бяхме си в ЛА. Нормално си беше. При теб?