Just you and me

30 глава

Гледна точка на Рейчъл

След като остановихме, че Майк го няма тръгнахме да го търсим. Ходих до тях, но го нямаше, нито в хотела. Ашли и Джак, някакви техни приятели дойдоха в болницата и ни помагат с търсенето. Вече не знаем къде да отидем. Родителите му казват да спрем с търсенето и, че ще се появи. За това те останаха в болницата с родителите на Джес. Аз обаче не мога да го оставя. Ще направи някоя глупост... не знам. В момента карам към тях. Другите се прибраха в хотела, защото не сме яли нищо цял ден. Аз за всеки случай ще отида до тях за последно. Може чак сега да се е прибрал. Дано... и дано да е жив и здрав.

Паркирах и видях, че колата му е на алеята. Слезнах и бързо тръгнах към входа. Пробвах се да отворя и за щастие беше отключено.

- Майк! - извиках когато влезнах. Огледах се и го видях на дивана. - Майк! - отидох при него. Видях голяма, празна бутилка уски. Да ти се не знае! - Майкъл! - започнах да го побутвам за да се събуди. Защо е трябвало да изпива цяла бутилка?! Разбирам го напълно, но важното е, че Джесика е добре. Може и да си спомни. Нищо не се знае. Той обаче предпочита да се прибере и да се напие. - Майкъл!

- Джесика? - отвори леко очи.

- Рейчъл съм. Какво си направил? Защо си изпил цялата бутилка?

- Остави ме на мира! - измърмори.

- Майкъл! Не си на пет! Защо правиш глупости?! Обикаляме да те търсим от обяд, а ти си си изключил телефона. Мислиш ли поне малко?

- Изобщо нямаш представа какво ми е! Знаеш ли колко ми липсва?! И знаеш ли как се чувствам като знам, че преди инцидента бяхме скарани?! А сега тя дори не знае кой съм!

- Майк... аз напълно те разбирам. Джес е като моя сестра. Да не мислиш, че на мен ми е много приятно от факта, че тя не помни най- хубавите и забавни години от живота ни? Просто надеждата в мен не е умряла. Аз продължавам да вярвам, че тя ще си спомни...

- Липсва ми! Не съм спал от седмици. Не съм ял, не живея. Без нея не мога да правя каквото и да е. Тя беше причината ми за живот. Сега причината ми умря, а с нея умирам и аз. Разбираш ли?! Не! Няма как, защото не си го изпитвала.

- Майк по- добре се наспи. Наистина имаш нужда от това!

- Имам нужда Джесика да е с мен.

- Ще бъде!

- Как може да си сигурна?!

- Лека нощ! - станах и излезнах от къщата. Качих се в колата си и за последно погледнах към вратата. Поне го познавам и видях, че сега не е склонен към глупости. Вероятно ще заспи на дивана и утре ще се събуди и ще помисли повече на трезво. Всеки има нужда да се успокои по някакъв начин, понякога, дори и с алкохол. Ще му мине, когато всичко това свърши. Дано и Джес да се възстанови бързо. Нека си спомни всичко.