The Love Of The Angel

>>3<<

Гл.т. на Калани:
Не спирах да плача по целия път до тоалетните.Това беше.Всичките ми надежди умряха още на първото междучасие.Мечтата за нова репутация се изпари мигновено.Влязах в женската тоалетна, и измих лицето си, опитвайки се да спра да плача.Не ми се получаваше много добре.След като се измих осъзнах че дрехите ми приличат на мръсни парцали.Добре че винаги си оставям резервни в шкафчето.Отидох, преобляках се, погледнах се в огледалото в тоалетната и си казах:

-До тук беше.Край.Няма повече унижения.От сега ти си друг човек Калани.Нов човек!

След като отново си възвърнах куража, излязох от тоалетните и тръгнах към шкафчето си, да си взема учебниците за следващия час.Докато вървях обаче се случваше нещо.Всички в коридора стояха и се смееха загледани в телефоните си.

Реших и аз да видя какво толкова смешно има ,а да си бъдем честни-точно сега имам нужда от малко разсейване.Когато погледнах телефона си обаче, светът ми се срина за секунда.Това на което всички се смееха не беше нещо, а някой.АЗ.

Тази кучка Хедър беше качила видео, как се пльосвам върху спагетите.Заплаках мигновено.Нямах сили дори да дишам.Преди да се усетя, тръгнах да бягам към изхода, плачейки неспирно.

Гл.т. на Кай:
Седнах в посочения ми стол "готов за работа" както се казва.Започнах да търся задачата си тоест момичето, тоест Капани, Камбани или там както се казваше.Аааа сетих се.А всъщност...Офф както и да е.Намерих я.Реших да започна от началото на деня затова върнах малко назад.Първия й час мина добре и отиде да закусва.Там се заговори с някаква си Хемър или както и да беше.....Доста съм зле с имената.

Изглежда че разговора им не е минал добре защото след само около десет секунди, задачата ми беше пльосната на земята върху чиния със спагети.Явно не й е било приятно , защото тръгна да плаче.Отиде в тоалетната, рева,изми се, преоблече се (това май не трябваше да издавам че съм го гледал.Само да кажа че задачата ми има хубаво тяло) и тръгна по коридора обратно, към следващия час.Тогава обаче си погледна телефона и пак започна да реве.Извинете.....Да "плаче".

Стана ми любопитно какво я разстрои толкова затова бутнах няколко ръчки и бутона, и видях клип как пада върху спагетите си.Тогава разбрах името й.......Калани.За момент ми стана гадно, но само за момент.Докато гледах клипа се сетих че шефката беше споменала нещо за това че ако задачата ми имала някакви проблеми трябваше да кажа на.......А, да ....На нея.

Не мисля че проблема беше толкова сериозен, но не искам проблеми(а аз знам че ще има такъв ако не "докладвам" за този НЕВЕРОЯТНО УЖАСЕН проблем) още първия ден.Тръгнах към асансьора, а от там към офиса на шефката.Влязох вътре и я заварих да слуша музика(ясно колко е отдадена на работата си).

-Ъм, може ли?-Попитах с досада

-А, Кай О'Конър.Свежото ми попълнение.Какво те води тук синко?-Опитва се да се измъкне от ситуацията чрез комплименти......колко изтъркано.Както и да е.

-Става дума за задачата ми.Ти каза.... Тоест казахте, да ви уведомя ако има проблем.

-И?

-Ами, мисля че има проблем.

-Покажи ми.-каза тя, като ми връчи таблета си.Пуснах клипа със спагетите и шефката изпуфка.

-Пффф, е добре.Явно дойде време за помощ и при нея.Утре тръгваш на училище.

-Моля?-Казах с леко повишен тон.-Как така?

-Така ще й помогнеш.-Каза тя съвсем спокойна, сплитайки пръстите си,подпирайки се на бюрото.

-И как по точно моето връщане в ужасното даскало ще й помогне?-Каза троснсто, скръствайки ръце.

-От къде знаеш , че е ужасно?До сега не си учил в гимназия нали така?

-Да, обаче не се ли сещате защо го наричат "мъчилище"?

-Отиваш и точка.Аз ще оправя частта с документите ,а ти трябва просто да отидеш утре сутрин.Довечера ще ти пратя програмата, утре е Вторник.Не искам повече възражения.

-Хубаво, но как точно се предполага да й помогна?

-Сприятели се с нея.Накарай я да се чувства комфортно около теб за да ти споделя за да разбереш какво даточно трябва да направиш за да й помогнеш.

-Нямам нужда от нови приятелства.Оше повече със смотла като тази.

-Не те питам.Това е работата ти и толкова.Сега вън.Имам работа.

-Сигурен съм че "Single Ladies" могат да почакат....-Прошепнах.

-А аз съм сигурна, че утре ще закъснееш за първия си ден както винаги.-опа

Знаех си че не трябва да й казвам за тъпия "проблем".Сега трябва да се разхождам с идиоти по цял ден докато не приключа с вдигането на самочувствието на......Кака беше ......Камари, ......Колани, .....А, да ...Калани.

Ето и нова глава!Дано да ви хареса.В края на предната глава казахме че ще ъпдейтваме понеделник и петък, но е много вероятно да бъде и по-често.Ще гледаме да е около три пъти на седмица ако можем!Благодарим отново на нашата приятелка nerayda за идеите й! И още нещо.С нашата приятелка обмисляме да пускаме преводи на истории.Кажете какво мислите и също да попитам-има ли фенове на Стоте тук?