Знаете историите за любов от пръв поглед нали?Е тази не е такава. Когато ангела Кай,който не обича да следва правилата среща Калани-неуверено момиче,живота му се променя.Те не се влюбват,но всичко може да се случи ;).История за свръхестествената люб...
-Щом казваш.....-Каза Калани и след това тръгна на някъде.
Уау.Не мислех че ще е толкова припряна.Особено след случките от вчера, мислех че ще е съсипана или както и да го казват тук.Явно бързо и минава.
След невероятно увлекателния ми разговор с Калани, започнах да се чудя откъде да разбера какви часове имам.Лутах се из коридорите на училището, докато не намерих врата на която пише "Директор".Незнаех дали точно тук трябва да вляза но все пак влязох:вече ми беше писнало да обикалям.
Как да е, взех си програмата някакси след дълги обяснения за това, защо си искам програмата чак сега,а не съм я взел още преди два дена.Погледнах какъв час имам сега: -Трети час,сряда......История.315 кабинет.
Не съм голям фен на Историята но ми се отдаваше.Лесно запомнях дати и имена и общо взето се справях.
Тръгнах към кабинета докато по пътя някакво момиче се блъсна в мен и двамата паднахме.Беше оная......Хедър.Момичето снимало Калани и общо взето причината да съм тук, а не на бюрото си на работа.Беше висока, с кехлибарени очи-почти зелени и коса малко под раменете.Хубава богаташка.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-О Боже, толкова съжалявам!- Изкрещя Хедър БУКВАЛНО в ухото ми.
-Толкова съжалявам,моля те прости ми!-Повтаряше тя все още легнала върху мен.
-Добре ли си?- гледаше ме с някакси доста фалшиво и осезаемо притеснение в очите.
-Ще бъда ако станеш от мен.-троснах ѝ се аз.
-О, да естествено.Колко съм недеосетлива.....-Каза тя с мазна усмивка на лицето си.
След безмисления ни разговор, тя най-накрая реши да стане от мен:
-Още веднъж искам да кажа колко МНОГО съжалявам!Аз съм Хедър.-Подаде ръката си, гледайки ме със същата мазна усмивка.
