Знаете историите за любов от пръв поглед нали?Е тази не е такава. Когато ангела Кай,който не обича да следва правилата среща Калани-неуверено момиче,живота му се променя.Те не се влюбват,но всичко може да се случи ;).История за свръхестествената люб...
Обичам я,обичам я откакто я видях за първи път.Нейната усмивка,нейните очи-всичко! Не искам да дишам без нея и още по-малко да живея.Знам,че любовта ни може да застраши всичко,и дори да ни убие,но трябва да опитам.Трябва да знам дали ме обича!Отивам!Отивам да и призная,но първо да ви разкажа моята история:
Събудих се.Стаята ми беше огряна от светлина заради горещото слънце.Ясно,оспал съм се.Реших че така и така съм закъснял поне да не съжалявам,и пак се завих.В същия момент обаче,майка ми влезе в стаята ми:
-Ставай,искам веднага да отидеш до компанията на Алексис Веднър,защото иска да те види.
Страхотно.Още една пропиляна сутрин.Облякох се набързо и излязох.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Стигнах до автобусната спирка.След снощи имах такъв махморлук че цялата тази светлина ми идва в повече.Не стига че всичко е в бяло ,а и да пече.Как да е,качих се в автобуса и след около половин час напуснах града към моят бъдещ живот.Няма и девет часа от новия ден,а аз вече си развалям бъдещето.
Както си слушах музика видях че наближаваме една голяма стъклена сграда.Тя беше по средата на нищото,но сякаш беше дошла от бъдещето.Влязох в голямото фоайе и ме посрещна една жена.
-А господин О'Конър,най-накрая.Мисис Керълайн ви очаква в офиса си на ниво Б в дъното на коридора
Кимнах в отговор и се запътих към асансьора.Всичко в тази сграда беше високо технологично.Когато се качих в асансьора забелязах,че освен четирите нива има и едно подземно.Ниво Х.
Какво толкова правят в тази сграда?Всъщност аз самия незнам защо съм тук,майка ми искаше да дойда и то доста настоятелно.Никога не съм харесвал работа в офис.Обичам движението,музиката,всичко което не включва седене на бюробюро.Натиснах копчето за ниво Б и когато вратата на асаньора се отвори се озовах на един коренно различен етаж.
Помещението на рецепцията беше кръгло с таван наподобяващ купол, а тук беше по скоро един коридор с врати от всички страни.В дъното на коридора имаше стъклена врата.Тъкмо щях да почукам ,но вратата сама се отвори.Влязох. Офисът беше доста изискан.По всички стени имаше прозорци които осветяваха помещението и го правеха по уютно.
От дясно стаята беше запълнена с различни снимки и трофеи , а отляво имаше няколко бели(както всичко останало) фотьойла с една ниска стълкена масичка за кафе. В центъра на стаята имаше бюро.Когато вдигнах главата си нагоре видях една жена която ме гледаше през цялото време.Беше с гъста,черна коса вдигната на висока опашка и бяла рокля.
-А,господин О'Конър,най-накрая.Очаквах пристигането ви по-рано.Моля седнете.
И така това е първа глава малко е малка ,но като за начало бива😂Надяваме се да ви хареса и много блаходарим на blingsFOX за прекрасната корица и на нашата приятелка nerayda за идеите за всичко това.Извиняваме се ако има грешки.
