The Love Of The Angel

<4>

гл.т. на Кай:

Събудих се и шибаното слънце пак  светеше в стаята ми.Мамка му,успах се за първия ден в училище.Разроших леко косата ми и отидох да се изкъпя.
Като излязох и  си облякох дънките и ризата(все пак трябва да изглеждам добре пред келешите) започнах да се чудя дали да се среша.Както и да е ,като се сресах слязох долу да закуся.Все пак може да закъснявам ама гладен няма да ходя никъде.

-Най-накрая Кай.-Каза засмяно Ниа.

-Добро утро и на теб сестричке.

-Е,ще тръгваме ли?-Попита,като отметна бързо кестенявите си коси.

-Къде,ще ходим?-Нямах идея за какво говори.

-В мола,как къде!Преди три седмици обеща да ме заведеш на онзи филм!

-Оф,Ниа съвсем изключих.Не мога днес,защото шефката иска да сляза до Земята да си нагледам задачата.

-В кой град ще си?

-Ню Йорк.

-ОБОЖАВАМ НЮ ЙОРК,и оттам може да си купя нови дрехи.Моля те да дойда с теб.-Това момиче явно не знае какво е тишина.

-Съжалявам Ниа друг път,става ли?Целунах я по челото,а тя се нацупи.

-Хм,добре.

Явно не ми остана време да ям и затова направо тръгнах.

Като влязох във сградата минаваше 9 и реших да се позабързам малко,трябваше дс съм в Ню Йорк преди час и половина.

-КЪДЕ БЕШЕ КАЙ?-Явно днес всички са решили да ми спукат тъпънчетата.

-Ами....аз такова....се оспах,пак.

-Няма значение,трябва да се забързаш защото долу в училището вече са започнали час.Добре,че на Калани не и се е случило нещо.

Шефката ме поведе до ниво Д където беше станцията за свързване между нашия свят и Земята.Минахме през дълъг ковидор от много други станции,докато не стигнахме до нашата.Отворих вратата,а вътре помещението беше по-голямо отколкото си мислех.Имаше няколко кабини и до тях голям контролен плот за управление.Имаше някакви извънземни костюми или нещо такова в които приличам на идиот,но ше свикна.

Шефката ме заведе до едната кабина и ме напъха вътре.Аз влазох и тя започна да цъка по някакви копчета и кабината изведнъж потъна в земята с голяма скорост.За две минути нишо не стана,всичко беше тъмно.Помислих си ,че не съм тръгнах и ритнах кабинката,но изведнъж ме освети силна светлина.
Като разтърках очи видях ,че съм на някаква висока кула в центъра на Ню Йорк.

Супер.Емпайър Стейт Билдинг.И как се предполага да сляза долу?И по важния въпрос КЪДЕ ПО ДЯВОЛИТЕ УЧИ ТАЯ?

гл.т. на Калани

Докато вървях по коридора към кабинета по физика забелязах ,че както взера всички все още седяха и се смееха на снимката ми.Стой силна Калани,всичко ще отмине.

гл.т. на Кай

Не знам как се оправих в тоя шумен град или как намерих тъпото училище,но успях.Като застанах пред вратите,на училището осъзнах,че шефката не ми лаза какви часове имам
Все тая,някак си  се оправих в Ню Йорк така ще се оправя и с училището.
Влязох през вратата ,направих две крачки и....да ,това беше тя.

Гл.т. на Калани

Тъкмо излизах от училище за да си почина когато случайно се блъснах в някакъв идиот.Беше доста по-висок от мен , с около 10см,кафява коса,лешниково-кафяви очи и изненадващо добър стил на обличане. И  пак-идиот.

-Внимавай къде ходиш-усмихна ми се,ама някак идиотски.

-Ти внимавай на кого говориш.-казах му с лека надсмешка.

-Ти си Калани.Нали?-попита ме.

-Ъъ да,а ти от къде знаеш как се казвам?

-Ам,тоо такова....познаваме се от фейсбук ,хехе-Опита се да се измъкне от ситуацията.

Е хора новата глава е тук!!Надяваме се да ви е харесала като предните и да знаете ,че в следващите ще стане много интересно!😄Много ви благодарим за това че изобщо я четете😂😂.

И пак малко реклама :наистина вижте историята на nerayda защото без нея нямаше да е историята ,която е сега!Историята ѝ се казва тайната на амулета и е много интересна!Не забравяйте да гласувате за нашата история (моляяя😊)