Magcon Imagines

Нищо не обещавам - Сами Уилкинсън

Тази история е от твоята гледна точка. Съответно Т/И-твоето име.
И да вече може да продължите.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Т/И : Не трябваше да те слушам. Сега заради теб изгубихме хотела.
НДП : А !? Мен ли обвиняваш !? Не аз бях тази, която искаше да се разходим !
Т/И : О, да хайде да обвиним блондинката тук. Много добре знаеш, че имах предвит някъде в близост до хотела.
НДП : Ами да беше казала по-рано !
Т/И: "Хей хайде идем на плаж. Никой няма да забележи, че отсъстваме "  
НДП : ......
Т/И : Това бяха твоите думи, рижке.
НДП : Ти какво ми отговори, а....."Да, да права си"
Само нашите гласове се чуваха на плажа. От време на време биваха приглушавани от вълните, но пак не спирахме да се караме. На кратко изгубихме се, търсейки "перфектното" място на плажа. Вървяхме и продължавахме да си викаме една на друга.
Т/И : Защо просто не попитаме някого !?
НДП : И кого точно ? Пясъка не говори !
Докато най-добрата ми приятелка говореше забелязах, едно високо момче да излиза от водата. Изчаках да стигне до сухия пясък и тръгнах към него.
НДП: Хей чакай ! Т/и, къде отиваш ? Нима ще ме оставиш тук сама...
Т/и: Млъкни и ела !
Хванах я за китката и я повлекох с мен. След около минутка ходене стигнахме крайната си цел.Момчето имаше леко потъмняла от слънцето кожа, кафяви , прекрасни очи и толкова сладка усмивка. Мократа му коса изглеждаше толкова мека, а татуировките му го правеха още по-секси. Едва сега осъзнах, че това е Сами от МАГКОН, леле колко се беше променил. Реших да действам така все едно, че не го позвавам.
Т/И : Хееей ... да , ами здравей ! Аз и приятелката ми леко се изгубихме.....Знаеш ли къде е хотел "Прелуна"?
С : Да. Всъщност и аз съм натам.
НДП :  Това е повече от перфектно !
При тази нейна реплика се обърнах към нея с едно от онези изражения "WTF"
*****
Вече почти бяхме стигнали да хотела. През цялото време всички мълчаха. Нямаше за какво да си говорим. Не е като да отидеш при някого и да му кажеш "Хей как си ?"
С : Е, момичета от къде сте ?
Т/И:  Това не е толкова важно.
Той спря и повдигна вежда.
НДП : Какво ?
С : Чудя се дали да задам още един въпрос, или ще ми отговорите по същия начин.- усмихна се неловко поглеждайки ме.
НДП : Ами питай и ще разбереш.
Т/И : Аааз нищо не обещавам, но питай.
С : Как за бога се изгубихте?
Т/И :  Това е дълга и скучна история.- усмихнах му се аз.
С : Е, ами имаме още малко време.- погледна ме и отвърна на усмивката.
НДП : Събирахме мидички и се отдалечихме, доста.
"Кого по дяволите се опитваше да заблуди. Това сигурно е най-тъпото извинение, което е чувал" Мислех си аз, докато тя говореше.
С : Ето, че пристигнахме. Следващия път не се отдалечавайте, не обещавам, че  ще съм наоколо.
Т/И: Дааа..... и аз нищо не обещавам.- казах аз отчитайки косата от рамото си. -И все пак благодаря.
Сам тръгна към неговите приятели, което го чакаха, а ние влязохме в асансьора. В момента в който вратата се затвори, усетих олигофренската усмивка, която се изписа на лицето ми.
НДП : Какво за бога !? Това наистина ли беше  Сами Уилкинсън ?
Т/И : Аха
НДП : И трябва да ми благодариш.
Т/И : Ъъъ...за какво ?
НДП : Е, ако не бях аз нямаше да се изгубим....
Т/И : Уоу, уоу, уоу, ако аз не го бях видяла това нямаше да се случи.
НДП : Да, да както кажеш.
Каза тя въртейки очи.

👑Ола ! Забавлявахте ли се с тази глава. 100% сте се усмихна ли или засмяли поне един път. Гласувайте или може да тагнете прЕАтел с който бихте изпаднали в такава ситуация.👑