The Dream

Chapter 9

На сутринта:

Вървях по някаква тъмна улица.Беше тъмно и доста плашещо.На всеки метър се оглеждах и не знаех какво да очаквам.Улиците бяха празни.

-Ана,ела не се страхувай!-някой прошепна и аз се обърнах назад.Огледах се наоколо и не видях никой.Боже става все по-плашещо.Къде съм и какво става?!?

-Ана,миличка,не се страхувай от мен,ела няма да те нараня,е не напълно,само малко.

-Кой си ти?ИЗЛЕЗ И СЕ ПОКАЖИ!?!-виках и виках...

-Ана!АНА!-някой извика.Боже какво става?Огледах се и видях Кам.В очите му се четеше загриженост,обич,но и притеснение.Подаде ми една чаша вода.

-Боже Ана,толкова ме уплаши.Защо започна да викаш,какво сънува?

-Моля те да не говорим за това.Колко е часът?

-Рано е,може би към 4:30.Хайде лягай-каза и ме прегърна отново,но този път се сгуших в него.Беше ме страх.Какво беше това,какво трябваше да значи?Знак ли или пък не?Нямам си и на идея...

На сутринта:

-Мила,хайде ставай.Честит рожден ден,сладур!-каза и ме целуна нежно по устните.

-Как така рожден ден?Коя дата сме?

-25 ноември.

Боже как можах да забравя собствения си рожден ден.Толкова неща ми се случиха,че тотално забравих за него.

-Излизам,сладур.Ще те взема в 20:00.Да си готова!-намигна ми и излезе.Станах и точно когато тръгвах към банята ми звънна Ема.

-ШМАТКОО!!!ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН,ЗЛАТОО.МНОГО ЗДРАВЕ,ЩАСТИЕ,КЪСМЕТ,МНОГО ЛЮБОВ С КАМЧО И МНОГО ПАРИЧКИ!

-Мерси,шмати.Искаш ли към 11:00 да се чакаме в мола,защото трябва да си избера рокля.

-Рокля,а?

-Кам каза,че ще ходим някъде и затова.

-Оке.Айде до след 1 час!Целувки.-каза и ми отби.

Отидох в банята и след като бях готова,отидох до гардероба и реших да облека сини дънки със сив пуловер.Взех телефона,ключовете и излязох.Заключих и се запътих към изхода на университета.

В МОЛА:'

Влязох и се огледах.Забелязах Ана и веднага тръгнах към нея.Прегърнахме се и ми даде подарък.

-Нямаше нужда.

-Айде отвори го и не ми се оплаквай!

Отворих го и какво да видя-два ваучера за спа,пръстените,които бях си харесала и няколко кейса.

-Много ти благодаря!-казах и я прегърнах.Тръгнахме по магазините . Влизахме в какви ли не и не си харесвах нищо.Влязохме и в най-последния магазин.Успях да си харесам една много хубава рокля.Купих я без да се замислям.Тръгнахме към общежитията и след 40 минути стигнахме.Влезнахме и Ана ме попита дали може да ме гримира и да ми оправи косата.Аз,разбира се,се съгласих понеже оставаше 1 час и 30 минути до срещата ми с Кам.Влязох в банята и след като бях готова облякох роклята.Казах на Ана да не прекалява много и тя кимна.

Най-накрая бях готова.Изглеждах...не знам как да се опиша.На вратата се почука и Ана отиде да отвори.

-Да я пазиш,защото иначе ще те оставя без поколение!-каза Ана и се усмихна мило.След това му подшушна нещо и ми позволи да мина.Кам остана с отворена уста и не казваше нищо.

-Изглеждаш прекрасно,сладур!-каза и ме целуна нежно по челото.Усмихнах му се и тръгнахме към колата му.Питах го къде ще ходим и той не казваше нищо,защото било изненада.

След 30 минути:

Спряхме пред някаква сграда.Кам ме хвана за ръката и ме поведе вътре.Отвори вратата и...О БОЖЕ МОЙ.Всички мои приятели,включително и Ана,която не знам как се е оправила толкова бързо,бяха тук.Мама,дори и сестра ми.Веднага прегърнах Кам и отидох до майка си и сестра си.Прегърнах и двете доста силничко,понеже ми липсваха много.

СЛЕД 1 ЧАС:

Всички бяха пияни.Кам се изгуби някъде из тълпата.Само аз стоях до бара и гледах обстановката.Ана беше с Томас и се натискаха.Реших да отида до тоалетната.Влязох и видях Камерън и някакво момиче се целуваха.Като ги видях почувствах как светът сякаш изчезна.Сякаш сме само ние тримата.Насълзиха ми се очите и точно в този момента той се обърна.Тръгна да обяснява,но не ме интересуваше вече нищо.Побягнах и излязох от заведението.Спрях едно такси и казах да кара към някой хотел.Няма да се прибирам в общежитието,защото знам,че там ще ме потърси.Как може денят ми да започне толкова хубаво,а да завърши така гадно?Мислех,че се е променил,но явно не се е.Как можа да го направи и то на рожденния ми ден?Имам пари в мен,ще си взема нещо за пиене и може би няма да се връщам в общежитията 2 дена.Ще се откъсна от този свят,който е толкова несправедлив.