Продължението:
Вече пътуваме 4ти час.Кога най-сетне ще стигнем.Колкото и да не искам да отивам където и да бъде с Камерън,искам да се стига до това прочуто място,защото ме заболя задника от седене.Не знам къде сме,нито какво иска тоя глупак да прави с мен.
-Хайде слизай мила или ти се седи в колата.Нямам проблеми.
Кога стигнахме забога.Погледнах пред прозореца и останах с отворена уста.Къщата или по-точно вилата беше огромна-3 етажа,басейн и игрище.WTF.
-Знам,че е красива вилата ми,но пък чак толкова.
-Твоята вила?
-Да-погледна ме странно.
Както и да е.Слязох от колата,както и той.Хвана ме за ръка,като се опитах да се отдръпна,но хватката му се затегна и не успях.Влязохме в къщата и тя беше огромна.Хола беше много голям.Камерън продължи да ме дърпа към едни стълби,които не знаех на къде водят.Спряхме се пред една врата.Отвори я и видях доста голяма стая.Беше момчешка,доколкото ми изглежда и като по чудо не беше разхвърляна.Както се оглеждах и Камерън заключи вратата.
-Кво правиш.Първо ме изнудваш да дойда с тебе някъде,не не,ти не ме изнудва,ти ме отвлече,после ме завеждаш някъде на майната си и после ме...
Камерън ме целуна.Чакай малко!Целуна.Отвърнах на целувката.Защо,за бога,правя това.Опитах да се отдръпна,но той ме хвана с едната ръка врата,а с другата-кръста.След 2-5 минутно целуване(въпреки че отвърнах,но за протокола се опитах да се отдръпна)най-сетне се отдръпна.
-Много,ама много те харесвам.Ти си първото момиче,което ми отказва,първото,което ме изкарва извън контрол,първото,което ми е влязло до толкова под кожата,че искам да се събуждам и заспивам всеки ден с него,първото,което обичам и първото,с което искам обвързване.
Стоях сцепенена.Не знаех какво да кажа.Това е най-милото нещо,което някой ми е казвал.Вярно си е,и аз изпитвах чувства,които искам да му призная,но не знам дали мога да му се доверя.Все пак може да е някакъв номер.
-А-аз не знам какво да кажа.Никой не ми е казвал такова нещо.Може би изпитвам нещо към теб,е то не е може би,но,не знам дали мога да ти се доверя.Знаеш като какъв си смятан,не че намеквам нещо.
-Знам,знам като какъв ме смяташ,но моля те дай ми шанс.Откакто те видях се промених изцяло.Спрях да пия,което си е странно,спрях да спя с различна всяка вечер и ти,точно ТИ ме променяш към нещо по-добро.В момента сигурно звуча като лигльо,но не ми пука.
-Не знам,Кам.
-Моля те!
-Добре.Ще имаш една цяла седмица да ми докажеш,че изпитваш нещо към мен.Ще останем тук тези 4 дни и след това се връщаме в университета.Там останалите 3 дена ще са най-важни,така че ще трябва да се трудиш доста.
-Благодаря ти!-извика и ме завъртя във въздуха.Аз изпищях и му казах да ме пусне,защото много тежа,а той ми каза,че съм лека като перце.Почнахме кратък спор,в който той победи.Той ме бутна на леглото и почна да ме гъделичка:
-Кам,с-с-п-при моля теее.Гъдел ме е.-продължих да се смея.
След 5 минути спря и се настани по удобно над мен.Гледахме се сигурно повече от 2 минути,но на мен ми се сториха като цяла вечност.Той тръгна да се приближава към мен и усетих дъха му на мента да се смесва с моя.Най-накрая се целунахме.Беше вълшебно,приказно.След 3 минутно натискане се отделихме един от друг.
-Хайде да направим нещо за вечеря.Пица?
-Ще поръчам понеже нямаме продукти.Отдавна не съм идвал тук и затова.
СЛЕД 4 ДЕНА:
Тези дни бяха най-хубавите в моя живот.Започнах да се доверявам на Камерън.Разказвахме най-различни случки от нашето детство.Много се смяхме.Вече наистина смятам,че неговите чувства към мен са истински.Сега следват последните 3 дена.Много се надявам да се получи,въпреки че всичко зависи от него.
Много благодаря за коментарите и харесванията!Надявам се книгата да Ви харесва!
ESTÁS LEYENDO
The Dream
FanficАна и Ема са момичета с големи мечти.Те биват приети в университет в Лондон,мястото,което винаги са мечтали да посетят.Когато пристигат всичко е нормално,но изведнъж им се случва нещо доста неочаквано за тях... Камерън и Томас са най-добри приятели...