The Dream

Chapter 11

Излязохме от стаята на директора.Започнахме да слизаме по стълбите и тъкмо да излезем от колежа някой извика името ми.Този глас ми беше много познат.Аз и Ема започнахме да вървим по-бързо.Въобще не ми се слушаха обясненията му.Наближихме колата и тъкмо да вляза и някой ме хвана за ръката.И този някой беше човекът,когото ме разби.

-Моля те да ме изслушаш.Не се случи нищо..

-ЗНАЧИ СПОРЕД ТЕБ ТОВА Е НИЩО!АМИ КАТО Е НИЩО ХАЙДЕ И АЗ ДА ЗАПОЧНА ДА СЕ НАТИСКАМ С ПОЧТИ СРЕЩНАТ ЧОВЕК!

-Не исках да прозвучи така!Исках да кажа,че всичко е било нагласено!

-Браво,браво!Ставаш за лъжец!Целта ти е постигната-успя да ме накараш да се влюбя в теб!Поне да ми беше казал в лицето като мъж,че не ти трябвам вече и че всичко е било една ШИБАНА ИГРА,А НЕ ДА ТЕ ЗАВАРВАМ,НАТИСКАЙКИ СЕ С НЯКВА КУРВА!-казах и го оставих със зяпнала уста.Влязох в колата и Ема запали колата.Тръгнахме и аз си спомних как се запознахме и той беше този,който ме остави с отворена уста.Насълзиха ми се очите,но си казах,че трябва да съм силна и да продължа напред.Ема не ме пита нищо,за което съм й много благодарна.Когато наближихме общежитията,видях майка ми,която с малката ми сестричка стояха и ме чакаха с багажите си.Колата спря и направо слязох от нея без да поздравя или прегърна майка си.Влязох в стаята и направо се запътих към гардероба.Взех сака и прибрах почти всички дрехи,заедно с тоалетните принадлежности.Ема направи същото нещо и двете излязохме от стаята и малко по-късно от общежитието.Качихме се всички в колата и тръгнахме към летището.Телефонът ми звъня няколко пъти,но не обърнах внимание.

НА ЛЕТИЩЕТО:

Чакахме всеки момент да съобщят полета ни.Бяхме си взели билетите отдавна.И най-сетне съобщиха полета ни.Качихме се на самолета,настанявайки се на местата ни.Свързах слушалките с телефона и си пуснах музика.Никой не ме питаше нищо,за което съм им много благодарна.Замислих се за това как живота ми се беше променил доста-влязох в мечтания университет,заедно с най-добрата си приятелка.Влюбихме се и двете,само че тя в правилното момче.Щастливи са и това много ме радва.

СЛЕД ПРИБИРАНЕТО В ДОМА ИМ:

Спах пред целия полет.Чувствам се отпочинала и много бодра.Ема вече се беше чула с Томас.Каза,че може да ни дойде на гости за 2-3 дена,при което Ема много се зарадва.Решихме да отидем до мола,за да разпуснем.Облякох черните прилепнали дънки,сива тениска,якето и обух някакви маратонки.Ема беше облечена почти по същия начин.Излязох ме и се качихме в колата.

В МОЛА:

Влязохме в няколко магазина,от които си взех 3 блузи,2 много яки рокли,2 чифта обувки и доста аксесоари и най-странното-гримове.Реших изцяло да се променя за тези 2 седмици.Както казах-ще си го върна на Камерън и ще съжалява за всичко,но най-вече за това,че ме изгуби.С Ема си взехме два шоколадови сладоледа.Както си вървяхме,телефонът ми звънна.Звънеше Камерън.Отбих му,но той не спря да ми звъни.Помислих си,че най-вече се е отказал,но уви,мечтите ми не се сбъднаха.Прати ми съобщение:

Не ме карай да хвана първия самолет за Сиатъл и да дойда при теб.Затова ми вдигни.Не ме карай да правя глупости!

Много се ядосах и затова му пратих:

Миличкото ми то!Звъни си,никой не те е спрял.Можеш да правиш каквото си пожелаеш,сладур!А и да НЕ МИ ПУКА ВЕЧЕ.Прави каквото искаш,МИЛИ!:* ;)

Много съм доволна от себе си.Но само едно ме притеснява-да не дойде тук,защото знам че е способен на това.И няма и 5 минути и пак получих съобщение:

КАКВО ТИ СТАВА ЗАБОГА!НЕ МЕ КАРАЙ ДА ХВАНА САМОЛЕТА И ДА ДОЙДА ПРИ ТЕБ.ЗНАЕШ,ЧЕ СЪМ СПОСОБЕН НА ТОВА!

Сериозно!Мисли,че ще ме уплаши.Да дойде тогава,нямам проблеми.Ще го очаквам:

О,нищо не ми става,но благодаря,че попита.Много мило от твоя страна!И както казах в миналото съобщение-свободен си да правиш каквото поискаш.Например ще ти дам една идея-можеш отново да се натискаш с някоя курва в тоалетната!И ще те помоля да спреш да ми пишеш понеже имам малко работа.Навън съм!Целувки! ;*

Повече не ми писа.С Ема влязохме в студио за татуйровки.Реших да си направя пиърсинг и татуйровка.Не болеше толкова,колкото очаквах.Сега ми остана да си направя омбре.Не след дълго и това стана!Вече съм изцяло нов човек,който е готов да съсипе всеки,който се е изпречил на пътя му,но най-вече един човек трябва да се страхува най-много.

СЛЕД 1 ДЕН:

След като изпратих съобщението на Камерън с Ема отидохме до магазина и си купихме много храна.Бях звъннала на мама предварително,казвайки й,че ще остана у Ема.След като излязохме от магазина се запътихме към дома й и си пуснахме филм.И сега бях облечена с бяла рокля и дънково яке и чаках Ема да слезе,защото щяхме да посрещаме Томас.

-Готова съм!

-ЕВРИКА!

-Ти ли ще караш или аз?

-Давай ти-казах и се качихме в колата.По време на пътя си мислех за много неща,но най-вече за него.Дано да не е дошъл с Томас.

-Искаш ли да останеш в колата?

-Не.Хайде,че самолетът му вече е кацнал-казах и влязохме.Видяхме Томас и Ема му се нахвърли веднага.Обаче с него имаше още един човек,който не исках да виждам-Камерън.

Надявам се да Ви хареса и се извинявам,че не публикувам толкова често.