The Dream

Chapter 30

Камерън чакаше да му отговоря.Избягвах погледа му.

-Какво правя тук?-попитах,като опитах да избегна темата.Честно казано нищо не помня?!?!

-Не се опитвай да сменяш темата!Говори,защото нямам цял ден?-пришпори ме Камерън.

-Извинявай,забравих,че скъпоценната ти Джена не бива да те чака.Все пак ще се гласите за сватба.-казах ядосано.Станах от леглото и без да ми пука,че съм по тениската,тръгнах към вратата.Камерън ме хвана за ръката и ме обърна към себе си.

-Какво?!?!?-казах троснато.Надявах се да каже нещо,но....Така и не каза нищо.Издърпах ръката си и излязох.Хората ме гледаха странно,но на кога му пука?Скоро стигнах общежитията и се запътих към стаята.Влязох и видях Ема,която ме чакаше.Беше си доста ядосана.

-Емааа,приятелко,нали знаеш колко много те обичам!?!-казах,усмихвайки й се мило.След това се запътих към гардероба,за да извадя клина и тениската.

-Къде смяташ да ходиш?-попита ме.-Докато не ми кажеш,защо по дяволите изпи проклетото хапче,няма да мръднеш от стаята!?!!-каза и ми посочи леглото.Придвижих се тромаво и седнах.

-Исках поне за момент да забравя всичко.Няма да ме разбереш.Когато ми съобщихте ,,радостната'' новина,имах чувството,че ще си умра.И просто когато ми дадоха хапчето.....ами....исках да спра да чувствам ШИБАНАТА БОЛКА.-казах и взех раницата си,напъхвайки дрехите.Щях да се облека в съблекалнята.Взех едни пари и излязох.Ема се опита да ме спре.Не ми пука!Точно сега искам да остана сама.

СЛЕД ТРЕНИРОВКАТА:

Изкъпах се и облякох дрехите си.Излязох от съблекалнята и се запътих към един магазин.Влязох и си взех една ябълка.Толкова съм гладна....Платих я и излязох.Отхапах доволна от нея и се запътих към общежитията.След 10 минути стигнах.Качих се по стълбите и влязох в стаята.Ема я нямаше.Предполагам са се сдобрили с Томас и сега са в тях.Видях няква бележка на леглото ми.

Ще се прибера малко по-късно.Моля те,ама много да хапнеш от пицата,която е в хладилника.Обичам те!

Ема

Ама кво да ям пица?!?Не ми се яде,но щом ме моли Ема...Все пак тя ми е помагала и сега ще я уважа.Запътих се към хладилника и извадих пицата...Беше любимата ми....Веднага почнах да се тъпча.След като се нахраних,реших да звънна на Алекс.Не ми се стоеше в стаята.

-Ало?-попита.

-Айде на клуб!-казах направо.

-Чакам те!-каза Алекс и затвори.Излязох от стаята и се запътих към паркинга.Видях го да стои там.Затичах се и го прегърнах.

-Кво става,малчо?-каза Алекс.

-Първо на първо не съм малчо и второ-хайде да тръгваме.-казах и го задърпах към колата му.Решихме да отидем до най-добрия клуб.След 8 минути бяхме там.Влязохме без проблем,защото Алекс познава охраната.Още на входа забелязах Камерън с негови приятели.Не ме видя,но и да ме е...не ми пука.Седнахме на едно сепаре и оставих Алекс да поръча.Обърнах се към Камерън и видях и той да гледа към мен.Усмихнах му се,както и той на мен.Добре Камерън.Видях Джена да се приближава към него.Явно не е сам....Алекс най-накрая се върна и ми остави коктейла.

-Имаш ли някакво хапче,което ще те накара да забравиш за всичко?-попитах го.Той само кимна недоверчиво.

-За какво ти е?-попита Алекс.

-Моля те,дай ми.-помолих му се.

-Забрави!Няма да стане!-каза,а аз го погледнах с кучешка муцунка.-Мамка му,дръж!-каза и ми го подаде.Зарадвах се и го прегърнах.Преди да го изпия се обърнах към Камерън.Той също погледна към мен и когато видя да слагам хапчето в устата си щеше да припадне.Изпих го.Сега само ще чакам да подейства.

-Утре,като излизаме,ще ми донесеш нещо по-силно.И нямам предвид хапче!-казах на Алекс.Той не каза нищо.След 10 минути хапчето започна да действа.Толкова е хубаво.....

-Алекс,хайде да танцуваме!-казах и без да го изчакам да отговори,го задърпах към танцуващите хора.Започнах да си танцувам.Погледнах към Камерън и видях как стиска здраво чашата в ръката си.Усмихнах му се и му намигнах.Обърнах се към Алекс и го целунах,но той се отдръпна.Защо на никого не му забавлява.Задърпа ме към изхода.Дърпах се,но в крайна сметка ме вкара в колата.Мамка му!Защо?!?След 10 минути стигнахме общежитията и ме занесе в стаята ми.Ема отвори вратата и на сутринта съм сигурна,че ще ме убие.

-Пак ли?-попита Ема,а Алекс само кимна.Аз само се засмях и Алекс ме занесе на леглото ми.Веднага заспах.