Понеделници- Кой забога ги обича?! Винаги всичко лошо започва тогава , но това дали е поредния скучен ден ?!
-----------------------И ето ме станала от леглото с разрошена коса и объркани мисли... Винаги съм се чудела дали само аз стоя ,загледана в една точка , чудейки се за живота. Ем никога няма да разбера , защото никога никой не ме разбира. Пълен аутсайдер и антисоциален индивид , но не съм тук само , за да се оплаквам .Беше един пореден понеделник лятото свърши , започна училище всичко изглежда нормално , но не когато си нова ученичка , когато не познаваш никой , когато всички изглеждат лицемерни кучки търсейки някой богаташ... Реших да изляза да побягам малко и да се отърва от мислите ми за учебния ден по-късно.
Естествено с мен винаги бяха слушалките, усилих на макс песента и започнах да бягам. Първоначално реших да тръгна без посока , накъдето ме отведеше вятъра , тъй или иначе не знаех нищо тук...
Бягах около 40 минути и започнах да се измарям. Пред мен имаше кафе , но никой не работи толкова рано. Реших да обиколя малко този квартал , в който бях попаднала изглеждаше - зловещо интересен. След 20 минути лутане нямаше и жива душа наоколо , а батерията на телефона ми започна да пада адски бързо. Изведнъж някой се блъсна в мен... Честно казано се стреснах доста, защото не знаех че има човек. Обърнах се... Пред мен стоеше високо момче с черно-кафява коса, лунички, сравнително блед , но имаше зелени очи, които изглеждаха като цяла вселена. Ох по дяволите какво си мислех, не трябва , но и тази косаа... Явно и той е излязал да бяга и беше със слушалки. Беше доста неловко двамата се гледахме без никой да обели дума. След няколко минути , той ме попита дали съм се изгубила , аз му обясних , че всъщност съм нова тук и не знам нищо . Той се засмя и каза , че името му е Фин. Аз също се представих. В този момент мина кола на отсрещната улица и аз се завъртях от любопитство, но когато се обърнах към Фин, за да разбера нещо повече за него , той вече го нямаше. Това ме стресна , но реших , че ще е по-добре да си тръгна преди да станат още зловещо неща.
След 1 час обикаляне най- сетне се прибрах, взех си дълъг душ, докато размишлявах за тайнственика, поне на такъв ми изглеждаше. Свърших с душа и реших да си оправя дрехите и косата за училище . Попринцип обичам грима , но не мога да се гримирам хубаво , поне за сега.
След около 1 час си бях направила две дълги плитки , бях избрала за облекло черни къси панталонки и кроп топ. И вече беше време да тръгвам за училище...
YOU ARE READING
Hidden truths are unspoken lies
RomanceТази история се разказва за 17 годишно момиче на име Бела, преместила се от Лос Анджелис в Лондон, поради семейни причини,караници и невъзможна любов . Тя има кестенява коса, зелени очи, на пръв поглед човек може да каже, че е най-невинното, крехко...