Hidden truths are unspoken lies

Не взимайте за даденост хората, които обичате

**Гледна точка Фин**

ПО ДЯВОЛИТЕ... МРАЗЯ Я . Мразя я тая кучка Катрис.
Как беше възможно всичко истинско да стане фалшиво в нейните очи за по-малко от 1 минута... Как може да съм такъв задник... КАК МОЖАХ ДА Я ПУСНА... Сама... Тя не ме иска. Може би не ме е искала никога. Не ме интересува, тя е в опасност... Но е в още по-голяма като е с мен... Взех от хладилника ми някакъв алкохол и започнах да пия. Мислех , че ще отмие вината, чувствата, мислите... нея
Не се получаваше , а имах мисия след 1 час , трябваше да се оправям.

**Гледна точка Бела**

Как можех да си представя , че някой наистина би ме искал и ценил?! Как може да съм толкова тъпа ... Как може да вярвам в нещо , което никога няма да стане. Ядосана съм повече на мен, отколкото на него. Аз му позволих да прави това с мен, но тялото ми го желаеше...Аз го желаех, но не трябва. Писна ми да седя и да се оплаквам. Искам да се махна от тук. Затова реших да тръгна на някъде.
След 1 час лутане стигнах до някаква сграда. Наоколо нямаше нищо друго, не знаех къде съм попаднала. Може би това е било съдба... Реших да се престраша и да вляза. Вътре беше като най обикновен склад на два етажа. Само дето беше празно нямаше нищо , освен боклуци и прах. Реших да разгледам и се качих на втория етаж. В този момент се чу страшен шум , от което разбрах , че не следва на добре.

**Гледна точка Фин**

Пристигнах на мястото, където трябваше да отвлека мъжа.
5 минути по-късно... Това беше най-лесното отвличане , само дет тоя е най - разговорливия...
Този боклук, как смее да ми говори така... Ей ся набързо ще види кой командва. Сетих се за стария склад близко до града... Там щеше да е перфектно, хем няма и хора наблизо.
Малко по -късно вече влизахме... На пръв поглед нямаше никой вътре , освен множество боклуци и прах. Бях ядосан исках да си изкарам всичко станало на него.
За това реших , че ще го оставя да виси от втория етаж надолу и тогава ще го убия.
Качихме се горе и в момента , в който си изкарах пистолета... ПО ДЯВОЛИТЕ ТУКА ИМАШЕ НЯКОЙ... Този някой беше БЕЛА... Тя ревеше , крещеше , молеше ми се да го пощадя... Аз не исках да я слушам...Не трябваше.

**Неутрална гледна точка**

И 1 минута по- късно един умрял и двама ранени, един физически, друг психически...
Чудите се какво стана?! Или как по точно?! Тази част е посветена на това да не вярваме , че всеки човек е даденост , защото дори и за по-малко от минута може да загубим някой близък и най- лошото , е че няма как да си го върнем... За това ценете се, ценете хората около вас , защото някой ден бихте дали всичко за 1 минута с тях!

**Гледна точка Бела**

По дяволите не можех да позволя да го убие, този човек може да има семейство, приятели просто не трябва... Затова гордо застанах пред Фин и му казах Убива ли него убива и мен... Той не го очакваше виждах го по погледа му. Той опита да изпревари ситуацията и да го убие преди да поема куршум за напълно непознатия човек, но стана нещо... Нещо напълно неочаквано и може би незаслужено. Когато избягах към човека , за да го спася....Аз съм била твърде засилена и не можех да спра, за това съм го бутнала от втория етаж, а аз... Аз бях поела куршума на вече убит човек.