Hidden truths are unspoken lies

Be ready !

Понеделници- Кой забога ги обича?! Винаги всичко лошо започва тогава , но това дали е поредния скучен ден ?!
-----------------------

И ето ме станала от леглото с разрошена коса и объркани мисли... Винаги съм се чудела дали само аз стоя ,загледана в една точка , чудейки се за живота. Ем никога няма да разбера , защото никога никой не ме разбира. Пълен аутсайдер и антисоциален индивид , но не съм тук само , за да се оплаквам .Беше един пореден понеделник лятото свърши , започна училище всичко изглежда нормално , но не когато си нова ученичка , когато не познаваш никой , когато всички изглеждат лицемерни кучки търсейки някой богаташ... Реших да изляза да побягам малко и да се отърва от мислите ми за учебния ден по-късно.
Естествено с мен винаги бяха слушалките, усилих на макс песента и започнах да бягам. Първоначално реших да тръгна без посока , накъдето ме отведеше вятъра , тъй или иначе не знаех нищо тук...
Бягах около 40 минути и започнах да се измарям. Пред мен имаше кафе , но никой не работи толкова рано. Реших да обиколя малко този квартал , в който бях попаднала изглеждаше - зловещо интересен. След 20 минути лутане нямаше и жива душа наоколо , а батерията на телефона ми започна да пада адски бързо. Изведнъж някой се блъсна в мен... Честно казано се стреснах доста, защото не знаех че има човек. Обърнах се... Пред мен стоеше високо момче с черно-кафява коса, лунички, сравнително блед , но имаше зелени очи, които изглеждаха като цяла вселена. Ох по дяволите какво си мислех, не трябва , но и тази косаа... Явно и той е излязал да бяга и беше със слушалки. Беше доста неловко двамата се гледахме без никой да обели дума. След няколко минути , той ме попита дали съм се изгубила , аз му обясних , че всъщност съм нова тук и не знам нищо . Той се засмя и каза , че името му е Фин. Аз също се представих. В този момент мина кола на отсрещната улица и аз се завъртях от любопитство, но когато се обърнах към Фин, за да разбера нещо повече за него , той вече го нямаше. Това ме стресна , но реших , че ще е по-добре да си тръгна преди да станат още зловещо неща.
След 1 час обикаляне най- сетне се прибрах, взех си дълъг душ, докато размишлявах за тайнственика, поне на такъв ми изглеждаше. Свърших с душа и реших да си оправя дрехите и косата за училище . Попринцип обичам грима , но не мога да се гримирам хубаво , поне за сега.
След около 1 час си бях направила две дълги плитки , бях избрала за облекло черни къси панталонки и кроп топ. И вече беше време да тръгвам за училище...