Hidden truths are unspoken lies

Нищо не е случайно

По пътя си пуснах музика и сложих слушалките. Вървях известно време докато отново се замислих за странника Фин, дали щях да го срещна пак или изобщо ще е по-добре да стоя далече от него...Ох забога имаше нещо в него което ме привличаше сякаш винаги съм го познавала.
Докато размишлявах някой ме бутна , попринцип нямаше да се обърна , но някак си усетих привличане... И усещането ми беше правилно , пред мен стоеше Фин. Изглеждаше дори по-хубав и от по-рано, усещах как се разтапям , за това първия ми инстинкт беше да се обърна и да продължа да вървя, но не можех сякаш той ми действаше. Чудих се дали да му кажа нещо, но щом той ме спря значи той трябва илии?! Бях много притесненаа...

**Гледна точка Фин**

Ох боже това е тя мислех си , че няма да я видя повече. Исками се да я опозная , но знам , че ще я нараня. Не, мен откога ме интересува за чуждите чувства , трябва да се стегна тя ми влия зле. Не трябваше да я спирам сега какво да й кажа .
За мой късмет при мен дойде най-добрият ми приятел Алекс...Ем поне такъв ми се водеше.
Той започна да ми говори за някакви негови проблеми както винаги, но щом отмести погледа и я видя , очите му блеснаха. Той й подаде ръка да се запознаят.После те започнаха да си говорят, а на мен ми идваше да го убия на място, с голи ръце и да гледам как умира. НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ТОЛКОВА БЛИЗО ДО НЕЯ. Усещах как проявявам съъъвсем малка ревност, но дори не знаех защо, като тя дори не беше моя. Трябваше да се махна от тях, исках да бъда сам с мислите си , а тя ми пречи.
За това тръгнах без да кажа нищо . Дочувах как той ме питаше накъде отивам , но нямах намерение да му се обяснявам.
Реших да отида зад училището, там нямаше никой и просто седнах на земята и погледнах към небето.
Виждах я. Виждах я навсякъде ,където и да погледна. Дори и да си затворя очите , пак си я представях. Исках я. Исках я толкова много. Факта , че може да е на някой друг ме подлудяваше. Исках я единствено за мен.
Не знам какво правише това момиче , но ме подлудяваше. Не трябва да съм близко до нея ,защото знам , че ще я нараня. Дори и не знам откога се интересувам толкова много за нечий чувства, докато тя не се появи.
Телефонът звънна и ме изкара от мислите ми. Беше шефът ми . Имам отново мисия. Трябваше да убия някъв боклук отново, който не заслужава живота си . И това щеше да стане вечерта. А за сега трябваше да влизам в час , че ако пак закъсня сигурно ще ме изключат.

**Гледна точка Бела**

Докато глупавият му приятел ми наду главата с 1001 глупости, Фин си тръгна. Стана ми доста мъчно, може би аз бях виновна с нещо.
След малко почвах час , така че се отървах от досадника и реших да отида в училище. И перфектния първи ден , аз закъснявах...
Най-накрая влязох в училище и се запътих към стаята ми . Пърият ми час беше с класната. Добро първо впечатление а ?
Та почуках и влязох в стаята. Тя ми се усмихваше така приветливо и ме покани да вляза с предупреждение да не закъснявам повече . Започнах да оглеждам празните места, моя шибан късмет... Имаше само едно празно място и то до ФИН. Той си гледаше в телефона и не забеляза , че седнах до него. Надявах се да не забележе и през останалите часове, но уви батерията му падна. Той вдигна поглед и ми се усмихна , щях да се разтопя. Каза , ми че искал да научи повече за мен и ме попита откъде съм всъщност. Преди да му отговоря се чу силен шум от долния етаж. Имаше пожар... Аз се изплаших, не знаех какво да правя. Докато се осъзная вече нямаше никой в стаята. Всички бяха излезли. Запътих се към вратата, но нещо стана.... Едвам дишах, погледа ми беше силно замъглен и не можех да помръдна... Изплаших се...Реших, че това е края на живота ми , който тепърва щеше да започне.