Hidden truths are unspoken lies

Спасителят не винаги води до твоето спасение

** Гледна точка на Фин**

Почти всички излязоха от училището, но не виждам никоя от тях да е Бела. Сетих , се че последно я видях в стаята. Без да мисля се запътих натам. Отворих входната врата, когато някой силно ме дръпна назад това беше Катрис.
Какво искаш Катрис?- попитах ядосано.
Не ми говори така ,скъпи... На къде си мислиш , че отиваш?-отговори тя.
Без да я слушам влязох вътре и започнах да бягам към стаята , където видях последно Бела. След доста пречки стигнах там. Както си мислех ,тя беше там . Взех я на ръце и тръгнах към изхода на училището. Стигнах вратата, но не можех да отворя , защото се беше запалила. Нямах откъде да изляза , но се сетих за задния изход , затова се запътих натам. Добре,че поне успях да изляза . След това започнах да се отдалечавам от училището заедно с Бела. Тя стоеше и просто спеше. Беше прекрасна и толкова спокойна...КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ СИ МИСЛЯ?! Не,аз ходя с Катрис.
След около 10 минути вървене стигнах до нас и оставих Бела на леглото да си почине. През това време влязох в банята да си взема душ.

**Гледна точка Бела**

Събудих се с ужасно главоболие и ужасен кошмар. Но когато се огледах забелязах, че съм в непозната стая. Стреснах се и започнах да се оглеждам , за да видя дали има някой. В същия момент от едната врата излезе Фин , но по белио.Беше мнооого секси....НЕ НЕ СИ МИСЛИ ТОВА БЕЛА
Докато се усетя , той вече беше седнал до мен и ме пита как съм. Отговорих ,му че съм добре, но защо по дяволите съм в тях?!
Фин може ли да те попитам нещо?-попитах.
Дам кажи слънце.-отговори той целувайки ме по челото.
Аз ъ ъ ъм чакай защоо съм във вас и какво е ставало?-припряно заявих.
Имаше пожар в училище и всички излязоха, освен теб естествено... и тръгнах да те изкарвам. Хах ти май обичаш да ми създаваш проблеми малката.- каза той.
Аз какво нее... виж ти не беше задължен да ме изкарваш от там.- му отговорих нацупено.
Хмм, би предпочела да изгориш или? И едно благодаря би свършило работа.-каза след което ми намигна.
Добре благодаря ти все пак.- отговорих с малка усмивка.
Няма защо, ноо сега ми дължиш една услуга ,заради това.- заяви той.
Но защоо аз не съм те карала...- извиках.
Искаш да станат две услуги или?...- подсмихвайки се.
Охх добрее кажи каква ще ти е услугата.-отговаряйки му.
Не бързай слънце има време още не съм я измислил.- го каза приближавайки се към мен.
Той продължи да идва към мен, но аз се паникьосах и започнах да се бутам назад с надеждата да спре. Той не спираше да идва и накрая стигнах стената .Той беше плътно до мен .Доближи се до ухото ми и ми каза сега няма накъде да бягаш. Започна да засмуква врата ми и от време на време леко захапваше мястото. Премести се и към устата ми. Там той искаше достъп , за да я опознае.Леко със съмнение му позволих... Беше страстна и продължителна целувка, накрая и двамата нямахме въздух и просто легнахме. Той ме придърпа при себе си и за първи път от толкова време се почувствах в безопастност.
Мина около час след което аз станах и отидох до тоалетната. Като излязох той беше леко пробуден и ми каза ,ако имам нужда от душ да вляза и да си взема, а чисти дрехи да взема от гардероба му. Послушах го ,вече се бях освежила и отидох към гардероба му ,откъдето взех една широка тениска с къс ръкав и легнах до него пак. Той ме придърпа към него и започна да оставя следи по врата ми. След което си сляхме устните отново, но накрая се дръпнах. Той се зачуди защо, а аз без много обяснения му казах , ако искаш това *цупейки устни* трябва да си го вземеееш * плезейки се*... и в този момент той стана и тръгна да тича след мен. Аз започнах да бягам към долния етаж , където явно е кухнята и хола. Накрая той ме хвана и ме притисна към стената и започна баавно да ме измъчва с целувки по врата. Той ме вдигна , а аз увих крака около кръста му... Беше просто прекрасно, докато в един момент някой звънна на вратата. Фин ме пусна и отиде да отвори , от там излезе момиче малко по високо от мен с дълга рижава коса и оранжево-кафеви очи. Тя го целуна и прегърна викайки бебоо и скъпи... Аз се стъписах не знаех , че той има гадже , а че и още по-зле тя го попита, какво стана с новото момиче , всичко ли върви по план за унижението. Той се завъртя към мен и тя тогава ме видя... Аз веднага избягах нагоре по стълбите ,не исках да чувам нищо повече , но обаче той тръгна след мен , докато червенокосата се смееше. Качих се в стаята му и заключих, преоблякох се ,взех си всичко и тогава отключих... Фин стоеше пред мен и ми вика:
-Бела не е това , което си мислиш мога да обясня моля те...
-Не искам да чувам нищо повече нито от теб нито от оная...-казвайко го с многоо тих глас, защото бях на ръба да се разплача.
-Бела моля те не искам да те загубя.- го каза дърпайки косата от лицето ми.
-Преди да загубиш нещо, то трябва да е било първо твое...
и без да казвам нищо повече избягах до изхода на къщата и се запътих на някъде. Нямах идея къде съм , а и често не ми пукаше особено. След малко лутане реших да седна на една пейка и просто да си излея емоциите...