>6<

53 10 8
                                    

ГТЗ:
Веднага щом Джо се спря на Мат първо го поогледа...

-Кой е тоя?-попита Джо...

-Джо това е Мат, Мат това е брат ми Джо...-казах набързо.

Двамата се здрависаха едваш едваш и тръгнахме към кухнята... Там заварихме едно голямо печено пиле с картофи... Мамооо щом го подушихме всички седнахме на местата си, само Мат гледаше с жален поглед и прав... Та нямахме столове(разбира се имаме ама ни мързи да ги носим до кухнята) станах и с поглед му посочих да седне... Той се поколеба, но седна... И аз нали съм нахална няма да ям права си седнах върху него... Всички ни гледаха все едно сме храната а не хора... Еее Мат не каза нищо явно няма нищо против... Започнахме да се храним, но само Кроф се наяди толкова бързо и се качи в стаята си... Какво пък му има сега...

След като се наядохме настанихме Мат в една от стаите на горния етаж. Беше станало прекалено късно и си легнахме...

***Сутринта***

Мамооо закъснях... Оправих се набързо... Когато стигнах долу(на спиркат😂✋ не мога да не са избазикам с това) на първия етаж заварих момчетата чакащи ме на масата... Даже не бяха облечени кой по халат кой по боксерки...

-Ъъъ... Хора ние на даскало няма ли да ходим?

-Няма да ходим повече... Сутринта ни отписах... Там е твърде опасно за нас..  Ще учим вкъщи...!-каза Кроф

-ОМГ СУПЕР ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СЕ НАЛАГА ДА ВИЖДАМ КУРВЕНСКИТЕ ФИЗИОНОМИИ НА МОМИЧЕТАТА ОТ МОЯ КЛАС!!!-изпищях и се метнах на Кроф. Той не можа да реагира и паднахме. Почнах да го гушкам силно и да пищя от радост... Всички се смяха... Брент даже ни записваше.

Кроф се беше сякаш вкаменил. Като се усети се усмихна е ме прегърна. Стояхме така 5 минутки и станах от него. Помогнах му да стане и той. Всички се бяха втурачили в нас. Крис гледаше перверзно Кроф и му цъкаше, Брент се хилеше и ни снимаше, брат ми гледаше и се подсмихваше а Мат той си беше нормален. Без чувства различни от гняв и 🔞...

След половин час всички се бяхме събрали в хола и гледагме телевизия... Аз бях на земята а момчетата на дивана(бахму джентълмените)... Та гледахме Хаваи 5 0...  По едно време някой ме бутна и видях, че Мат ми прави знак да мълча...

-Зо...(чух гласа на Мат в главата си) чек малко гласа му....

-Мат? Кво правиш главата ми бе?

-Довечера искам да се чакаме на скалата....(каза някак опетлано)

-Защо?

-Ще видиш когато дойдеш...

-Ъммм... Окей...

***** на вечерта ******

Сори за чакането и тъпата глава ама не всеки ден имам идеи или имам да уча или ме мързи или съм извън града... Обиждайте ме на воля...

Обещавам, че ще пускам по-често... Тази седмица обещавам ще пусна и на MAGCON...

А сега бай бай обичам ви и съжалявам отново...💖💖💖🔫

You've reached the end of published parts.

⏰ Last updated: Apr 23, 2017 ⏰

Add this story to your Library to get notified about new parts!

Dangerous life Where stories live. Discover now