First love

Радост и гняв

Сехун:
"О най- после намерих Джи.Тя е толкова сладка!Какво тяло има!Още сега ми се иска да я вкарам в леглото!! Дали избързах?Не!"

Мазна усмивка се появи на лицето му -ясно беше,че е намислил нещо......
Но какво бе то?

Беше рано сутринта.Слънцето току-що бе изгряло.Днес пак Рея, Джи, Хея, Джимин, и Те трябва да ходят на университет.

Рея беше на вратата на стаята в университета
и си говореше с Юра-съученичка.Погледна телефона си и видя,че след малко трябва да влиза в час.Понечи да влезе и видя Джимин.

"Толкова е сладък Джимин. Усмивката му е сияеща както винаги.А тези устни алени и страстни...
След време се осъзнах ,че много съм го гледала и вече е бил звънеца.Аз се засрамих и за това си седнах на мястото" мислеше си Рея.

Джимин видя Рея и усмивката му не слезе цял час.
Междучасието:
Джи реши,че иска да се поразходи. Тя тръгна по коридора. Изведнъж някой я бутна в шкавчетата. Тя със замаян поглед видя,че това е Сехун. Беше решена да се противопостави! Опита се да избяга от обкръжението на Сехун. Но уви не успя...

Той я допря до стената и започна да я се натиска. Тя с крак успя да избута Сехун,но не за дълго. Той я сграбчи и я целуна, хвана я за талията и я приближи още повече до себе си. Тя се усети и отвърна поглед. След това той се отдръпна и каза:
-Харесали ти, а? Ако искаш мога да продължа-каза с мазна усмивка.
-Какво си позволяваш! Тъпанар! Махай се от тука или ще извикам един приятел и ще видиш ти...
-Я не ме заплашвай кучко, защото света ще ти се види мното гаден в скоро време. Разбрали ме? А?- извика той.
-Тъпак!

Тя побягна навън. Беше й стигнало до гуша. Седна на една пейка в двора и се сгуши, защото подухваше вятър.

Хея забеляза, че Джисо я няма и тръгна да я търси. Докато тичаше по коридора, някой я спря. Стъписа се. Видя Сехун. Само тя знаеше какво е причинил на Джисо. След малко я намери.

-Хей. Как си? Знам за Сехун. Спокойно ще ти помогнем.
-Няма как. Само ти знаеш. Той ми се нахвърли, Хея!
-Къде те е ударил?
-Къде ли? Сърцето ми. Счупи го на хиляди парченца. И под нахвърли имах друго предвид. -каза го и сълза падна по бузата й.
-Спокойно. Аз ще ти помогна.- опита се да я успокои Хея, прегръщайки я- Извинявай, че те питам, но защо не си казала на Техьонг?
-Ами не съм, защото знам, че щом става дума за мен ще се разгневи и ще иска да отмъсти, а и незнам какво може да му направи Сехун...
-Ясно...
-Хайде да ходим в клас. Ще се движим заедно и няма нищо да ти направи.
-Благодаря. Ти си истинска приятелка.