Опит

105 19 0
                                    

Хея беше седнала в едно ужасно момче и "без да иска" пипна оная работа и му се натискаше.Тя курва ли иска да стане?Леле...
Отидох при другите и им казах. Ние всички решихме,че трябва да я вразумим...

-Хора..страх ме е.Не съм я виждала в тази светлина...-притеснено каза Рея.

-Спокойно.Всичко ще се оправи.Ние ще й помогнем-успокои я Хея.

В този момент Джи се разплака...

-Аз...много Съжалявам-осъзна и се извини Рея.

Те прегърна Джи и й целуна челото.

В мислите на Рея:
"Ох...толкова съм тъпа!Не мога да повярвам!Забравих за инцидента й.
Сигурно се очаква,както по приказките времето да се влоши,да завали,да загърми...но не.
Слънцето грее силно и безмилостно сякаш показва щастието у другите хора,а нашето щастие се изпари- ние сме тъжни и за жалост безпомощни към случващото се...
И най-интересното е,че е ноември...а навън е 25 градуса..."

-Хайде стига толкова сълзи!Рея,по-добре се пребери, и когато си дойде Хея нея разпитвай много;виж как се държи и така нататък-предложи Джин.

-Добре-каза Рея и въздъхна.

Джи и Техьонг се запътиха към вкъщи,а Джин и Джимин направиха същото.Обаче си обещаха вкъщи да си помислят как да вразумят Хея.

Гледна точка на Хея:
"Тъкмо седнах у един.Реших да се поговоря с него и видях Рея.Не ми пукаше особено и за това продължих с действията си. След няма и секунда погледнах към вратата.Обаче Рея беше си тръгнала.Еми нищо неин проблем.
Ама...момчето си го бива...мнооого е секси.
Дано ми върже.Всъщност...айде не.По-добре следващият път.Мда айде аз да тръгвам по-добре..:

След,като Хея се прибра:
Леле колко е тихо?Къде е Рея?
Ще проверя в нейната стая.И тук я няма?Еми ок.Тогава ще ходя в стаята си.

В къщата на Джимин и Джин:

-Ей...ъм...Ох.....незнам дали....да не...Ох незнам...остави...
-Охх просто го кажи!-ядоса се Джин.
-Ами да се съберем всички тука.Да коментираме и да помислим.Хея е много добро момиче...знам,че... дори съм сигурен,че това е фаза.
-Добре! Аз ще пиша на Техьонг,а ти на Рея.
-Ок.

*след 30 мин*

Джин,Джимин,Те,Джи и Рея седяха в хола на къщата на момчетата.
Беше пълна тишина.Всички умуваха нещо и не говореха по между си изобщо.Всеки един от тях ценеше много приятелството си с Хея.
~След известно време~
-Хора...хрумна ми едно нещо-усмихнато каза Рея.

First loveTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang