First love

Разкриването на истината

Хайде да тръгваме!
-каза Джимин.
Добре!-каза Юнги и тръгна напред с бързи крачки .

***
Хея заключваше стаята,която делеше с Джисо и Рея.Пресрещнаха се в коридора с Юнги.

-Ъм...хей.-каза Юнги

-Здрасти-каза Хея с леко разочарован глас.

-Извинявай.Не исках.

-Ам...няма проблем.Само, че сподели нещо с мен.
Откогато се познаваме с теб почти нищо не сме си говорили.-каза тя и се загледа на дълбоко в очите му.

-Добре...съгласен съм да ти кажа някои неща.-Юнги каза това
със спокоен тон.Той я
харесваше,но не се притесняваше.Сякаш се познаваха от преди.

-Слушам...-каза тихо и спокойно Хея

-Хайде да отидем някъде.Тук не става-каза Юнги.

-Ок.Но къде?

-Знам едно страхотно място.Тихо,спокойно и много красиво.

-Добре.Хайде заведи ме.

***
-Уоу.Красиво е.

-Нали?!Радвам се,че ти харесва

-Така е.Тази страхотна гледка от това дърво е супер.

Те бяха в един парк.Качили се на дърво и гледайки към фонтаните,поляните и красивия светещ град.

-Е Юнги ще ми кажеш ли?

-Ъ?Ааа!Да раззбира се!

-Хайде...не увъртай.

-Добре,добре.
Всъщност...питай нещо ти.

-Дообре.Кой е Шуга?

-Аз.

-Как така?

-Не те лъжа.Аз съм... Шуга-едва едва каза последното изречение.

-Това истинското ти име ли е?

-Не.Прякор.

-Прякор?!

-А защо?

-Като малък доста похапвах сладки неща и не бях от едни от най-слабите.Подиграваха ми се и най-накрая Сълги и Сехун бяха в моето училище.По-малък клас.Измислиха прякора Шуга.

-Уоу това е гадно.Според обаче не е чак за сънуване.

-Да така е.Това беше само пролога.

-Слушам...

-Ами аз станах по-раздразнителен.
Затворих се във себе си и развих болест.

-Болест?Каква?

-Раздвоение на личността.Единия човек е Юнги,а другия Шуга-психопатът.
Щом един път исках  да заколя една момче с нож и гледах ужасяващо...те просто разбраха,че ми има нещо-Юнги каза всичко това много трудно.Поради цялото напрежение очите на Юнги се зачервиха и започна да плаче.По-скоро не да плаче,а всъщност малки сълзички капеха.Малки,ситни едва забележими. 

-Извинявай...за всичко.

-Няма за какво да ми се извиняваш.

-Напротив има.Толкова много исках да знам за това,а то било болна тема.Не исках да те наранявам.

-Няма проблем.Обаче да знаеш колко ми бе трудно да ти го кажа.Нямаш си представа...

-Пак казвам наистина съжалявам и също много се радвам,че сподели с мен.

Двамата се прегърнаха приятелски и решиха да тръгват към хотела.
По пътя Хея реши да пита нещо Юнги.
-Юнги...може ли последен въпрос?

-Да.Слушам.

-Ааа как си сега нормален?

-Ами...ходих на психолог и много дълго време не виждах ножове,ножици и всякакви остри предмети.

-Оу.Радвам се,че си се оправил.Обаче знаеш ли,че това с ножовете е повлияло.

-И как?-попита той през смях.

-Още не си се научил да ядеш с нож.Май,май това се отразило!-тя извика

-Ха!Така ли?Сега ще видиш ти!-засмя се и се затича към нея.

-Не!Не ме докосвай!

-Ще взема от тъпизама ти!Не ме пипай-извика тя

Юнги се затича и хвана Хея за рамената и я стисна:
-Ето и ти вече имаш тъпизам!

-Ей гад...мръъъснааа!

-Ау кой използва обиди!
-Е...сега.

-Добре,добре айде стига!Приятелска и сдобряваща прегръдка?

-Добре.

Двамата се прегърнаха и с усмивка на лицето тръгнаха към хотела.

***
При хотела:

Е то ги!-извика Рея.
Супер!-извика Джимин.

Всички се прегърнаха и бяха спокойни.
Решиха да се съберат в най-голямата стая.
Взеха си пиене надуха музиката.
Скачаха  по легла и дивани.Пяха с цяло гърло играха на разни игри,но по едно време:
-Пст..пст...Ююю-нннгии.Елаа-изшептя
Намджун.
Юнги отиде до  мястото,където Нам се бе скрил.
-Какво има?
-От компанията искат да говорят с теб.

-Но защо?

-Трябвало да промените нещо в танца...

-Това не е на добре.

-Спокойно.Да знаеш че след половин час трябва да тръгнеш.

-Ок.
-Та какво става с Хея?

-Сдобрихме се!Казах и всичко.

-Супер.Радвам се,че си се осмелил.

-Аз трябва да тръгвам...много се притеснявам...

Здравейте,хора!
Надявам се да коментирате!Също,че ви е харесало!
❤❤❤