-Те!-прошепна Джи
-Кажиии-също прошепна Те.
Джи погледна Техьонг жално,а той забеляза вече зачервените й очи.
-Какво има Джи?-Те погали гърба й,защото седеше до нея.
-Се-еххху-ун,Те.Страх ме е от него...
-Не се страхувай той никога няма да те намери,а и аз съм тук и с теб.
-Те той е на отсрещната маса.Той е точно там,където и ние-каза тя и посочи с пръст момчето,което бе разбило сърцето й
-Какво?-едва не изкрещя.
-Да...той е тук-Джи каза това и бавно сълзи започнаха да капят .Солени,сълзи с ярост,тъга и болка се стичаха по вече зачервеното лице на момичето.
-Спокойно.Само си яж и не му обръщай внимание.Всичко ще се нареди той няма да ти направи нищо.Аз ще те пазя,а сега се успокой-каза Ви и прегърна крехкото тяло на Джи.
В същото време всички ги гледаха.
-Джи знам,че ти е трудно,но не ми казвай,че онова момче с тъмно синята риза е въпросният Сехун-каза Юнги и погледна Джи с надежда...
-Дд-аа той е.За жалост е той.
-Ох боже защо на мен!Проклет да е!-прошепна си на себе си Юнги.
-Какво каза?-попита Хея и направи странна гримаса.
-А нищо,нищо.
-Щом казваш.Обаче мисля,че просто трябва да ни споделиш!-вече й бе омръзнало да стиска в себе си това чувство,че почти нищо не знае за него.Тя ненавиждаше това недоумение.
-Хея ако обичаш не ми се говори!-вече малко викаше.Нищо особено
не е станало!-отново извика.
Юнги стана взе якето си,което бе взел от стаята си и излезе на въздух.
~
Хея се разплака.Тя не искаше да го нарани,а просто да го опознае и да му помогне с проблема,който има.Тя много го ценеше,но мислеше,че Юнги не я цени.Другите щом видяха Хея как плаче се опитаха да я успокоят.-Спокойно,Хея той си е такъв...-каза Намджун
-Разбирам ...донякъде.Не мога обаче да проумея...Защо така се държи и каква е причината за това вечно странно поведение.
-Хея...аз съжалявам,но...-продума Джимин
-Да Джимин .Разбира се-каза тя
-Благодаря...-каза бързо;взе си якето и побягна.
-Какво за бога беше това?-попита Рея
-Странно,но знам,че Джимин му е най-добър приятел.Сънят му онази вечер,когато станах отново себе си беше много странен и говорих с Джимин .
Сигурно и той се нуждае от помощ и подкрепа.Хубаво е той да му помогне.Просто исках повече да го опозная .Но той не ми позволи.-Обичам те,Хея и знам,че всичко ще се оправи.Само го повярвай-каза Рея и се прегърнаха.
Последва и обща прегръдка.Междувремено:
Джимин и Юнги бяха най-добри приятели.Също са ходили и преди в Барселона. Много добре се познаваха.
Това беше добре.Сети се за любимото им кафене,където се продаваха всякакви неща за пиене,както и сладолед.Запъти се натам уверено,защото беше сигурен,че той е там.***
Юнги!Юнги!Ох слава богу!-затича се към определена маса,където съзря Юнги.-Джимин?Какво правиш тук?Как ме откри?
-Знаеш,че много добре те познавам.
-С това не мога до споря.
-Хайде сега си изпей всичко пред мен.
-Ами аз не просто харесвам Хея аз я обичам!Страх ме е да споделям с нея,защото не знам как ще реагира.
-Ох боже!Тя също те харесва!Това за нещата за споделяне просто се иска кураж .
Ще му дойде и времето на това!-Благодаря!
-За какво?
-За всичко!Все ме окуражаваш и ми помагаш.Благодаря!
-Оуу-каза Джимин и прегърна Юнги
-Така аз ще трябва ли да й кажа за Сехун и случката?
-Да...
-Значи всичко за Шуга ще излезе наяве много скоро...-каза Юнги въздъхна; мина с ръка през косата си и повтори:
Всичко...ЗДРАВЕЙТЕ!Ще се радвам ако ви е харесала!
Моля коментирайте!
❤❤❤
ESTÁS LEYENDO
First love
FanficОбъркана съдба Объркана мечта Всичко се оправи след дълга кавга Но сякаш не можах да те хвана за ръка След това политна и ме прегърна хващайки ме в обятията си... Вече съм себе си и изпитвам любов. Намерих се , щом намерих теб.