Sex Game

Chapter 7

Гледна точка на Люк

-Хей хора,сега трябва да сме много внимателни с нея, не трябва да я разпитвате, защото може да заплаче , ако вече не го е направила. Трябва да запазим шибаното спокойствие сякаш нищо не се е случило. Все пак това са едни шибани 10 минути  - всички мълчаха бяха забили поглед в земята. Никой не ме слушаше. Или по-скоро се правеха, че не ме чуват. - На вас говоря! – развиках се мамка му, защо всички са такива, вбесяват ме, вместо да се радват, че можем да я видим те мълчът… Шибаняци..

- Не знам, Люк по-добре да не я лъжем, трябва да знае колко сериозни са нещата – поне някой проговори, не очаквах да е Майк а по-скоро устата му приятелска.

-Прави каквото ти казвам или по-добре не влизай.- заплашиха го, а и не са толкова сериозни. Просто припадна защото видя кръвта и по добре защото не и трябваше да гледа мъртвото му тяло...

- Стига хора успокойте се. – най-накрая Ашли реши да проговори – Съгласна съм с Люк трябва да я разсем от това което и се е случило. Добре, че онзи нещастник е мъртав, защото иначе аз сама щях да го убия.

Тръгнахме към стаята на Клара. Застанах пред вратата, дръпнах дръшката да отворя. Беше ме страх какво ще видя зад тази врата. От вътре се чуваше приглушен шум сигурно плаче. Добре сега трябва да се стегна и подготвя за това. Ще издържа това те са само 10 минути….нали??? Бях се подготвил всичко останало, освен това което видях. Тя седеше на леглото и… се смееше? Добре това не го очаквах.

В началото не ни видя беше заета да зяпа нещо в телефона си и да се хили. Хвърли ни един поглед от типа от типа „А вие сте тук, защото?...”
-Хей- наруших неловката тишина, след като тя остави телефона на масичката  до леглото си.

- Мислех, че сте си тръгнали? – това момиче  ме  закова на място преди 4 часа изпадна в нервна криза, а сега явно вече е психично болна.
.
- Е… явно не сме…. Как се чустваш?

- Вече, супер - кой ползва думата супер когато е в болница.

- Сигурна ли си че си добре ?

- Да.. Лекарите казаха, че мога да си ходя.

-Това е страхотно.

Две седмици по -късно

Гледна точка на Клара

-Хайде, мила ставай!!!-…ъх… защо ми говори на  мила и вика през вратата. Още прекалено рано да ставам и без това не ходя на училище. От две седмици не съмстъпвала там. След като Ник дойде в домът ми и умря в хола ми не съм излизала от нас. Ако не бройм онези дни,  които бях в болницата. Люк ме снабдяваше тайно с цигари. Майка ми по цял ден беше на работа. Затова единственото ми занимание беше да пуша и да пиша за тези две седмици написах две песни. Реших да запазя едната за себе си. Тъй като беше малко по-лична.