Sex Game

Глава 13

Бутнах го на леглото , пребърна ме и със уста свали бельото ми, единствения плат по мен вече го няма. Остави смучка от вътрешната страна на бедрото ми и свали боксерките си. С бързи движения сложи презерватива, (трябва да се оспокоя ), все пак това беше просто Люк моят най- добър приятел. Човекът който беше до мен винаги когато имах нужда. Отново погледнах очите му, разширените му зеници, капките пот по челото му и колебанието се изпари.

- Да - отворих му сигурно и ясно.

Наведе се и ме целуна, не усетих болка само топлина, която не идваше от мен. Той беше свършил в презерватива, дори не беше влязъл в мен. Отдели се от мен и излезе без за каже и думичка, а аз се обърнах и затворих очи. Това напрежение ще ме побърка.

Незнам кога съм заспала, но когато си събуди бях сама в леглото . С мързеливи движения станах от леглото облякох се и слязох долу. На дивана пред телевизора момчетата и Анна още спяха, разбира се Люк не беше там. Имах предчувствие, още снощи, че няма да го видя тук на сутринта. Започнах да правя палачинки за всички и почти бях готова когато чух някой да свирка зад мен.

- На палачинки ли мирише тук?

- Може би, но и да е така не са за теб, Зейн - обърнах се и подължих да демонстрирам готварските си умения.
Мисля че Зейн излезе от стаята, защото довърших и последната палачинка без още някой да ме прекъсне. Сложих масата наля си сок от портокал и влязох в хола.

- Хайде да ядем - както обикновено извиках с пълно гърло, без да се съобразявам с полу - спящтите момчета на дивана , за мое учудване Анна беше в добро настроение.

Седнахме на масата почти в пълна тишина, по едно време Люк влетя в стаята и извика- Бомбаааа- при което аз получих палачинка със сладко от ягоди в лицето и без ценния ми портокалов сок в косата.

- Оо не, чашата преля! - крещях докато се опитвах да махна проклетото сладко от очите си.

- Права си принцесо - обади се Зейн -преля и се изсипа върху главата ти!😂

- Така ли, защото аз виждам, че панталоните ти са мокри! -и разлях почти изстиналото кафе върху панталоните му! (Мечта ми е да го направя😅)

- Не го направи!

- О, да направи го - изсмя се Анна. И тогава започна най - големия бой с храна в който някога съм участвала.

След час два всичко утихна, изморени седнахме на пода като допълнително размазахме закуската по земята. Сякаш в кухнята ми бе паднала атомна бомба. Определено трябваше да се изчисти, но аз нямах намерение да чистя. Хванах Анна  за ръка, грабна ключовете си от плота в кухнята и излязох по възможно най - бързия възможен начин.  Момчетата си знаеха работата. Аз само щях да им преча😅

...Месец по късно...

Отново закъснява за училище, и отново не бях закусксила, грабнах ябълката от хладилника и излязох възможно най - бързо.  Преди седмица Ан замина при нейна леля дори не си спомням къде но знам че при нея е топло, а тук започва зимата. Липсва ми за тези няколко седмици тя стана моя майка и баща, чистеше къщата докато ходех на училище ( когато ходех де😂😂) и се грижеше за мен.. А сега отново  се чуствам самотна. Това преди не много отдавна беше моя -най голям страх, може би и още е ...Незнам.

Нали имам Люк и момчетата всичко ще е постаро му .