Право в сърцето

▪▪▪

-Как мога да обичам, когато ти ме караш да те мразя? Защо дори, когато те мразя, мисля постоянно за теб? Защо не мога да спя, ям или живея при положение, че не искам да те обичам? Защо продължавам да те обичам, дори когато знам, че нямам шанс? Защо не мога да живея? Защо аз трябваше да съм тази, която е в тази ситуация? Защо ти не се чувстваш като мен? Толкова ли съм грозна, лоша и гадна, че не мога да те накарам да ме обичаш?- попитах плачейки, вече безсилна пред живота.

-Честен отговор ли искаш?- попита той, гледайки ме, безизразно, без капка съчувствие и грижа.

Аз само кимнах.

-Защото си влюбена. И не се опитвай да не си. Съжалявам, просто вече бях нараняван твърде много, за да съм способен да обичам. Това е самата истина. И ти ще бъдеш така, някой ден, ако вече не си загубила способността да обичаш. Вече ме е страх да бъда, с който и да е, защото знам, че ще бъда наранен. Знам, че ще бъда отхвърлен. За това си обещах, че повече няма да вярвам на никого и няма да се влюбвам. И се получи. Вече мога да имам само приятели. Знам, че сега те боли, чувайки това от мен, но с времето болката ще притъпее и няма да се чувстваш така, повярвай. А ако се влюбиш, си го признай веднага, за да не страдаш допълнително, за да не те прострелят право в сърцето. Аз така правя. Само опитай. Вече няма да има нужда да се обличаш добре, да се гримираш. Само опитай...- отговори ми.

Вече бях толкова съсипана, че едвам плачех. Изправих се от пода. Погледнах го в очите, дълбоко и видях признак на реакция най- накрая. Той преглътна и очите му, почти незабележимо се намокриха.

***

Казах и да си признае, когато се влюби, защото аз така съм правил. Но проблема беше, че току що се бях влюбил и трябваше да направя точно това.

***

Той продължаваше да ме гледа в очите, вече очите му бяха пълни със сълзи. Приближи се до мен. И ме целуна. В този момент бях по- объркана от всякога.

-Казах ти, да кажеш веднага, ако се влюбиш...-започна той.- Понякога е по- добре просто да го покажеш...- това бяха последните му думи, той бавно започна да се свлича, държейки ръцете ми. Аз стоях с отворена уста. Погледнах към гърдите му. Имаше кръв. Блузата му бе изцапана с течаща, тъмно- червена кръв. Когато вече беше на земята, зад него видях човек с пистолет. Съзнанието ми се срути. Виждах него, с полу- отворени очи, държейки ръката ми, целият в кръв. Той започна бавно да затваря очи и пусна ръката ми. Аз плачех беззвучно и гледах към него. Паднах на колене.

Убиецът му го беше прострелял. Ума ми не побираше това. Тъкмо намерих любовта и я загубих. Той беше прав. Да се влюбиш е опасно... Прострелват те... И то право в сърцето.