По пътя на черната пътека

44 6 6
                                    

▪▪▪

По пътя на черната пътека. 

Далеч от всичко и всеки.

Сам, защото си в безопасност. 

Сам, защото искаш нещо ново.

Сам със себе си.

По пътя на черната пътека, по която много отдавна бе минавал.

Помниш къде те отведе и какво те направи.

Гордееш се с това. 

Не ти пука.

Защото вече знаеш какво е света.

Какво е да си добър...

и какво да си лош.

Кое повече ти хареса?

Това е въпроса.

Отново по пътя на черната пътека.

Защото черното значи зло, а злото...

Значи теб.

И мен.

Злото. 

Злото не винаги значи да искаш да разрушиш света, макар и да не осъзнаваш, че бавно го правиш.

Леглото ти,

спомените ти в него,

жените в него.

Това ти харесва.

По пътя на черната пътека, където срещна мен.

Аз, която ти показах какъв си в същност.

Аз, която ти показах какво е да си лош.

Къде си сега?

Някой ще каже ли? 

Помниш ли?

Не ми благодари, защото прекалено ти харесваше това, което си.

Мразя неблагодарници.

Мразя и теб.

Макар и вече да си извървял пътя на черната пътека...

Там, където си, не спираш да си го спомняш.

Защото да станеш зъл си имаше цена. 

И ти я плати жестоко.

Мразя неблагодарници.

Ти не ми благодари.

Сега си в ада.

Не защото бе зъл.

А защото аз те пратих там.

Вървиш по пътя на черната пътека.

Чуваш ме.

Как изглеждаш?

Ти си демон.

Тук, на земята, беше известен като "господаря".

Но вече не.

Защото макар и да си мъртъв...

Душата ти е жива.

И останалите го знаят.

Загуби злото си.

Загуби и себе си.

Върви по пътя на черната пътека.

Когато стигнеш до края...

Кажи ми.

Ще те видя и ще те питам нещо.

Какво е то?

Не знам.

Надявам се, че разбра.

А сега продължавай по дългия си път.

По пътя на черната пътека.

Право в сърцетоWhere stories live. Discover now