Право в сърцето

Никога

▪▪▪

Йонмин / Yoonmin

-Погледни ме.- каза той.- Обичаш ме, нали?- попита, хващайки Джимин за брадичката, повдигайки я лесно.- Гледаш очите ми и си мислиш как само заради един шибан ден живота ти се промени... нали?

Джимин стоеше, а очите му, очите, с които гледаше Йонги, бяха като сърцето му. Пречупвайки се в сълзи и губейки се в лъжата.

-Жалко, че аз трябва да съм силният тук.- още едно изречение, което изкънтя в ушите на Джимин.- Жалко, че ме е грижа повече за теб, отколкото за мен. А сега ти стоиш така в нищото и ме гледаш. А какво ще стане след това? Този разговор... сигурен съм, ще остане в съзнанието ти завинаги. Ще си го спомняш. И ще плачеш. И ще се усмихваш на нашата глупост. Нали?- попита Йонги още веднъж и една тиха, но пълна с емоции сълза се отрони от зачервеното му, черно око.

-И ще съжалявам...- отвърна Джимин с глас, който бавно се пречупваше, защото не издържаше на емоциите, които го удряха право в сърцето.

-И ще съжаляваш...- повтори Йонги.

-И ще те помня.- обеща Джимин.

-И ще те боли... но винаги, винаги ще те обичам... запомни това.

-Тази дума...- започна Джимин.- "Винаги"... от тази дума ме е страх най- много.

-З- защо?- попита Йонги.

-Защото винаги и завинаги означава, че ще ме обичаш, дори когато си отидеш от този свят...

-Това... това лошо ли е?

-Ще си отидеш, защото си казал, че винаги ще ме обичаш.

-Но...

-Помниш ли... първият път, когато те целунах?- попита Джимин.

-Няма как да го забравя.

-Помниш ли... какво ти казах?

Йонги сви вежди и се опита да си спомни.

-Казах ти... че ако се сближиш с мен... ако ме заобичаш, ще страдаш много.

-Да... но не ми пукаше... обичах те много. Обичам те много.

-По- сложно е, отколкото си мислиш, че е.

-Но...

-Чувствам се сякаш ходя по брега на някой плаж, събирайки всички парчета от разбити от мен сърца.- каза Джимин.- И сега съм силен.

-Кой... кой си ти?

-Аз съм човек, който не заслужава да живее. Но нали знаеш... ако все още си жив, значи си заслужава да видиш какво още ти е приготвил живота.

-Кой за Бога си ти?!- извика Йонги силно.

-Аз съм твоята сянка. Аз съм твоето отражение, начин, решение, надежда... аз съм твоята съдба.

-Не...

-Прав си. Не заслужавам да обичам.

-Но... аз те обичам.- отвърна Йонги.

-Знам.

-Ами тогава? Какъв е...

-Страх ме е от самият себе си. Страх ме е от това, че може да те нараня... страх ме е от това, че ако не те убия аз... любовта ще го направи.

-Как... как така? Джимин обясни ми моля те! Това шега ли е? Джимин, моля те! Джимин!-Йонги плачеше и държеше ръката на Джимин, стискайки я здраво.

-Кое е правилно... Йонги? Има ли изобщо правилен избор в тази ситуация?

-Какво решение, Джимин? Обясни ми, моля те!

-Кое е правилно... да убия себе си...- започна Джимин, а зениците на Йонги се разшириха и сълзите се стичаха по бузите му.

-Не... Джимин... не, моля те, недей!

-...Или да убия теб?- довърши той, затваряйки очи, стискайки ги, опитвайки се да задържи сълзите си.

Йонги замръзна. Мозъкът му блокира и самия той знаеше кое е правилното решение. Нима бе толкова егоистичен, за да каже, че Джимин трябва да умре? Не... той просто беше наивен.

-Джимин... това не е нужно...

-Иска ми се да разбера какъв щеше да е света без теб... но ми се иска да се махна от света.

-Какво ти става?

-Йонги... аз съжалявам. Съжалявам за всичко. Понякога ми се иска да изчезна от света, за малко и понеже знам, че това е невъзможно... казвам...

-Джимин... не! ДЖИМИН! Сам го каза, Джимин! Ако все още си жив, значи има защо да живееш!- викаше Йонги и гледаше към Джимин.

Джимин дишаше дълбоко и бавно придвижваше ръката си напред, вадейки нож.

-Аз казвам...- повтори той слагайки ножа пред сърцето си.- Аз казвам...

-ДЖИМИН НЕ!

-Аз казвам никога!- довърши той и заби ножа право в сърцето на Йонги.

Йонги бавно започна да свлича на земята. Сърцето му, блуждаейки и оставяйки винено червени капки кръв, които падаха от мрачното, черно небе... Се пречупи.

Джимин го гледаше и стоеше замръзнал, стискайки ножа, от който падаха капки кръв, в ръка. Той пусна ножа на земята и той издаде тежък, силен звук. Джимин погледна за последно към Йонги и излезе от стаята.

-Аз казах... никога.

*Бляк, бляк, знам T-T Надявам се да ви хареса. Този разказ беше подобен на първият, само че Йонмин, разбира се ^.^ Кажете какво мислите <3 До скоро, утре най- вероятно нова глава на Stay Away *-*