Право в сърцето

Надежда

▪▪▪

Надежда. Надежда, че някой ден ще живееш страхотен живот. Надежда, че ще успееш да сбъднеш мечтите си. Че... ще преуспееш в живота и ще станеш, това което си искал да бъдеш. Дали ако всичко това беше възможно да се случи, накуп на един и същи човек, щеше да съществува тази дума и чувство - надежда? Да... така е, тя умира последна с последният ти шанс. И питам... някой успял ли е да направи всичко, което е искал, само защото се е надявал? Не? Точно така... Не. По- скоро, надеждата е като мечтата. Нали? И двете си въобразяваме, че могат да се случат. И двете умират последни и се зараждат първи. И за двете мислим в лоши моменти и ги викаме... за помощ. А може би мечите не се сбъдват, защото са твърде големи... Как очакваме да получим самолет, например? Нима това е възможно? Но ето и тънката разлика. Мечтата може да бъде по- голяма от теб самия... а надеждата винаги е по- малка от всичко останало. Защото се надяваме на нещо малко, а мечтаем за нещо голямо. Отново. Излиза, че хората са егоисти. Мечтаят за пътуване, за спа, за хотели, за лукс... и как се очаква мечтата им да се сбъдне? Ако сте забелязали, винаги такива хора казват, че мечтите не се сбъдват. Докато обикновените,  прости хора... имат само надежда, да могат утре да се видят с приятелите си, да си купят нещо ново, хубаво, но не скъпо. И те казват, че мечтите се сбъдват, защото се надяват да е така. 

*Здравейте! Това е нещо, което ми хрумна току що, отново. Реших, за да не правя нова книга, тук да пиша подобни неща. Чувства, поуки... Но като цяло главната история в книгата е първата. Надявам се да следите. Също ако нещо ви мъчи, винаги можете да намерите отговор тук. Това са просто начини да се справяте с моменти от живота, може би да се промените и да се замислите за много неща. Всяка история ще е сама за себе си. Няма да бъде една цяла книга, а просто отделни разкази. Надявам се да има интерес! ^=^*