той влезе в червената стая, носейки нещо остро и опасно. опасно, като страстта, таяща се в тялото му сега, и която бе способна на всичко, за да получи плътта, необходима ѝ в този момент. удари с камшика си силно и глас на безсилие се разнесе из студената като мъртвешка кръв атмосфера, противоречаща на пламъка в сърцето му. този пламък обаче бе само един, и за жалост не можеше да се превърне в огън. с този удар, вазата с рози се разби в плочките на земята и звука на пропукващото се стъкло изкънтя в ушите на по-големия. освен вазата, се пречупи и още нещо - сърцето на бледото момче, свито в ъгъла. викове за помощ и милост, които след малко трябваше да се превърнат в такива от удоволствие, пълзяха бавно като беглец през нощта, но оставаха нечути. и ето как мъжът клекна, допирайки подло езика до устните си, издавайки звук, наподобяващ тик-такане на часовник. дори да не бях вълк, надуших страха във въздуха. а как ми се щеше да бях вълк тогава. и малкият затихна. устата му се притвори, ръцете му, краката му се отпуснаха, а очите му - все още пълни със сълзи, останаха закрити от падналите му клепачи. сега страховитият чуваше само биенето на своето сърце. ритъмът му прескачаше, бягаше, падаше и отново ставаше. допря плавно палеца си до устните на малкия, усещайки топлината им, и макар да искаше тази целувка, ех, как я искаше, той просто издаде тих, безпомощен стон, и очите му се напълниха с чисти, бистри, пълни с история сълзи. това, което се нуждаеше от помощ, беше лежащото, отпуснато тяло на момчето пред него, но този, който се почувства безпомощно, беше мъжът. и видях всичко това, проследих с погледа си всяко действие на двамата. и плачех. плачех, и не знаех защо. сън? не. въображение? не, и това го нямах. но знаете ли, това което криех, винаги съм го знаел и игнорирал. и за това тогава сълзите ми се стичаха непрестанно. сякаш усещах как нещо прониква в мен. от лицето, към корема ми, после през треперещите ми бедра, вече слабите ми колена, и чак до края на пръстите на краката ми. тези сълзи обиколиха цялото ми тяло, примесвайки се с капките дъжд, които в съзнанието на болен като мен човек, бяха грехове. тези грехове бяха като последствие, или не, по скоро вървяха с това което криех. а именно - чувството си за вина и вината, която имах. е. вече мога да попитам.
кой е лошият сега?
أنت تقرأ
Право в сърцето
عشوائي"Право в сърцето" е сборник от мои произведения, създаден през 2017 г. В него можете да откриете мои литературни експерименти и творби, които трудно принадлежат на конкретен жанр. Общо взето - от всичко по-малко и малко повече. Приятно четене! Пости...
