Сладка дълга прегрътка

1.3K 36 3
                                    

*Гт Камелия*

Аз съм на 16 години и много добре се разбирам с приятели, родители и дори непознати, но най-вече с Итън, защото ми е най-добър приятел. Не съм го виждала от една седмица. Болен е и не идваше на училище.

"Липсва ти нали? " - попита ме Аманда, слагайки учебниците си на чина.

"Да... Много. Ти какво ще направиш ако не си виждала най-добрия си приятел от седмици и знаеш, че не е добре? " - малко повиших тон, но тя нищо не ми отговори. Госпожата тъкмо влезе и започна да говори за математика. Неща, които не ме вълнуват.

"Отворете учебника на страница 124. Препишете заглавието и когато сте готови ще ви го разкажа. " - каза госпожата и така аз си извадих слушалките и си пуснах музика.

*В края на часа*

"Запишете си домашното от дъската. " - извика госпожата, но никой не я чуваше. Аз излязох и отидох до магазина, който се намираше близо до училище.

"Да тя е грозна. Има много  грозни учи. " - чух как Мария и Даниела говорят за нещо. Мился че говореха за мен, защото когато минах от там те ме погледнаха сякаш съм изяла мазните им баници.

"Спокойно. Не чупя огледала като вас, за да ме гледате така. " - казах и те се погледнаха. Тръгнаха си и пак казаха нещо, но не ме интересуваше.

"Това ли ще е? " - попита магазинерката от магазина. Бях взела един сок Queens и шоколад милка.

"Да. " - отговорих и дадох 2,50. Винаги нося седем лева във себе си.

"Довиждане. Следващият клиент моля! " - каза жената и излязох от махазина. Прескочих оградата и влязох в даскалото.

"Познай кой е! " - каза един ангелски глас, прикривайки очите ми. Не мога да повярвам!

"Аааа... Итън? " - попитах и той се засмя. Махна си ръцете и ме погледна. Тези негови сини очи, и тези негови лунички... Много е сладък! Чакай малко?! Аз сладък ли го нарекох?!

"Ела тук бебе! " - каза той и ме прегърна. Прегрътката беше сладка и дълга. Аз се разплаках, а сълзите ми падаха по якето му. Не знам как, но той ги усети и се дръпна.

"Какво има? " - попита той и избърса сълзите ми. Вдигна ме като булка и ме заведе в класната стая.

"Ами много ми липсваше. " - казах и той се усмихна. Остави ме в стаята и седна на последният чин.

"Friends"Wo Geschichten leben. Entdecke jetzt