"Friends"

Съжалявам...

*Гт Итън*

Бутнах момичетата и отидох там, където е Кам.

"Чакай Итън. Не ми казвай, че отиваш при Камелия. " - каза Виктория, но не обърнах внимание.

"Знаеш ли какво? " - спрях се, но не се обърнах.

"Какво ?" - попита любопитно тя.

"Напускам тази група! " - казах и тя ахна. Момчетата също ме последваха и заедно отидохме при Ребека.

"Итън. Знаеш ли изобщо къде е тя? " - бяхме близо до мястото. Кимнах в отговор на въпросът му и я видях. Сама седеше и плачеше.

"Кам! " - извиках към нея и тя се обърна. Беше толкова разочарована от това, което направих. Дори аз не знам какво ми стана.

"Няма за какво да говорим. " - каза и се изправи. Поречи да тръгне, но аз я прегърнах и я вдигнах.

"Извинявай. Не знам какво ми стана. Ще ми простиш ли? " - знаех че няма да стане с едно извинение, затова съм подготвил някой неща.

"Нали знае че с едно извинение нищо няма да стане? " - обърна се и мв погледна със своите сини очи. Бяха толкова красиви.

"Разбира се. Затова съм направил някои промени в сценария. " - казах и тя се усмихна и ме првгърна.

*Гт Камелия*

"Разбира се. Затова съм направил някои промени в сценария. " - каза Итън. Усмихнах се и го прегърнах.

"Къде отиваме? " - попитах от лбопитство и видях че момчетата си тръгвам. По-добре, защото не обичах да има някой около нас двамата.

"Ще видиш. " - каза той и ме вдигна. Много обичам да ме носят на конче.

"Тук ли ще сме? " - попитах и той кимна. Свали ме долу и ме заведе точно на брега на морето.

"Харесва ли ти гледката и морето? " - гледката наистина беше страхотна както и вълните. Докато се бях загледала там, той ме вдигна и влезе с мен в морето.

"Итън! Пусни ме долу! " - извиках и започнахме да се смеем.

"Както кажеш! " - Итън ме пусна във водата. Щях да се удавя на плиткото.

"Време е да си тръгваме. " - каза той и ме заведе унас. Майка ми и баща ми си бяха легнали, така пе набързо се облякох и заспах.