"Friends"

Остани...моля те...

*Гт Камелия*

Итън ми каза, че ще отиде при родителите си за една година. Те са чак в Мексико. Разбирам го не ги е виждал от доста време... Но ще ми липсва... Много...

"Итън. Моля те. Не ме оставяй отново. " - започнах да плача и той дойде и ме прегърна.

"И на мен ми е трудно Кам. Ще се чуваме по телефона. Нали знаеш че няма да те оставя. " - кимнах и бях на път да си тръгна, но той ме дръпна и ме прегърна много силно.

"Итън? Плачеш ли? " - чувствах сълзите му да падат на рамената ми. Беше доста странно да го видя такъв. Никога не е плачел... Особенно пред мен.

"Не Кам. Добре съм. " - обърна се и си тръгна. Видях го как стискаше юмруци. Познавам това чувство. Не иска да пострадам.

"Итън! Почакай! " - извиках и започнах да бягам към него. Той се обърна и аз скочих в него. Паднахме на земята, но си струваше.

"Какво правиш? " - започна да се смее и видях блясакът в очите му. Той беше толкова красив.

"Просто исках да ти кажа сбогом. И че ще се радвам да отидеш при родителите си. " - наистина бях радостна за него. Когато му казах той се усмихна с толкова широка усмивка, че направо ми идваше да целуна тези устни. Чакай малко? Искам да целуна?

"Кам? Кам? " - размахваше ръката си и аз се осъзнах.

"Да да съжалявам. Просто си мислях за... " - замалко да се издам. Взех си чантата и си тръгнах.

"Чао. До другата година. " - помаха ми, но не се обърнах. Просто продължих напред. Прибрах се и седнах в ъгъла на стаята си и започнах да плача.

"Миличка какво има? " - почука майка ми и влезе. Аз набързо измислих нещо.

"Да. Просто като идвах насам паднах и си одарих коляното. Нищо особено. " - излъгах, защото нямаше как да й кажа, че Итън заминава.

"Добре милика. Когато искаш ела да ядеш. Направила съм лазаня. " - обичам лазаня, но не искам да ям. Не съм в настроение. Просто кимнах с глава за отговор...