"Friends"

Ще ми бъдеш ли....приятелка?

Преди да започнете да четете, искам да кажа, че съжалявам за това, че не съм качвала нова глава от толкова време. Но ето че е време да го направя! Също така БЛАГОДАРЯ ЗА 1К ЧЕТЕНИЯ ХОРААА! Насладете се~

~ Гледна точка на Итън ~

"Итън! Отвори вратата веднага!" - Чух виковете на майка ми и веднага се събудих, защото започна да блъска по вратата на спалнята ми. Зрението ми беше замъглено, не успях да видя почти нищо. Скоро очите ми се оправиха и погледнах навсякъде около стаята. Но погледа ми спря на момичето в ръцете ми, което лежеше на същото легло с мен. Чакай...това е Камелия?! Не, не е възможно това да е тя, може би ми се привиждат неща?

"Итън, там ли си изобщо?" - Гласът на майка ми ме събуди от мислите ми. Видях Камелия да се събужда и веднага сложих ръката си на устата й. Тя ме погледна бъркано, но не се съпротивляваше. 

"Родителите ми не трябва да разбират какво е ставало снощи или това,че ти си тук, нали? Сега като махна ръката си няма да издаваш никакъв шум, ще се облечеш и ще се направим, че сме чистели, слушайки музика и не сме ги чули, разбра ли?" - Прошепнах в ухото й и се отдръпнах от нея и тя кимна. Махнах бавно ръката си и двамата станахме от леглото и започнахме да се обличаме, докато майка ми все още тропаше по вратата, за да изляза. Чух и други стъпки, идващи към стаята ми и разбрах, че това трябва да е баща ми. Веднага се облякох и погледнах към Кам. Тя беше готова също, толкова бързо ли успя да се облече? Боже, това момиче е бързо. 

"Итън, ще разбие вратата, ако не я отвориш сам." - Гласът на баща ми беше толкова строг. Без задна мисъл веднага отворих вратата и се показах пред родителите ми, докато Кам се правеше, че чисти. 

"Какво правих-"

"Чистихме, мамо. Нищо друго." 

"Така ли, тогава защо не ни чухте?" 

"Вие сте били тук? Явно не сме ви чули, защото бяхме със слушалки." - Засмях се нервно и почесах гърба на врата си. Помислих, че сега ще ме разпитват повече и няма да ме оставят намира целият ден, но това не беше така. Баща ми се усмихна и постави ръката си на главата ми, като я разроши. 

"Хей! Спри!" - Извиках, докато се смеех заедно с него. Майка ми и Кам се засмяха на гледката, докато се опитвах да разкарам баща ми от мен. 

"Синът ми порасна толкова бързо, радвам се. Ще ви оставим сами, ако искате." - Баща ми намигна и дръпна ръката на майка ми и влезе в стаята им. Реших че това е момента,в който ще кажа на Камелия какво чувствам към нея. И да, не съм забравил какво се случи снощи, помня всичко точно и ясно. Обърнах се към нея със усмивката, която винаги е виждала. Видях я леко да се изчерви. Затворих вратата зад мен и дръпнах Кам за ръката й до леглото ми. Накарах я да седне, докато я гледах като идиот. 

"Какво има?" - Тя попита тихо и ме погледна със загрижени очи. Как да й го кажа? Дали ще ме помисли за идиот? 

"Помниш ли...помниш ли какво се случи вчера? Всичко това със партито и предизвикателството? И...нашата вечер?" - Гласът ми ставаше все по-тих и по-тих, докато стигнах частта със вечерта. 

"Да, не че има значение." - Сърцето ми спря. Може би наистина не изпитва нищо към мен? Може би бях идиот, за да мисля за това. 

"Но ако искаш, можем отново да го направим....също така...това беше първия ми път." - Каза Камелия и се доближи до лицето ми със нежна и мила усмивка. 

"Не, не искам това. Искам друго нещо." - Казах и си помислих дали е подходящо да го направя...Но така или иначе, нямаше какво да губя. 

"Какво е то, Итън? Всичко ще направя за теб." 

"Ще ми бъдеш ли...приятелка?" - Попитах я и хванах ръцете й в моите, докато се взирах в красивите й очи, които блестяха. Тя беше мълчалива доста време. Направих ли грешният избор? Но след няколко секунди тя ме целуна! Беше като първият ни път, когато ни предизвикаха. Но сега е по-различно, сега тя го направи не по нечий друг избор, а по свой собствен. Почувствах се като най-щастливото момче на света. Разбира се, без да пропусна и секунда повече, веднага отвърнах на целувката. 

"Приемам Итън, приемам." - Камелия каза след като се отдръпна от целувката ни. Усмихнах се и я прегърнах. Наистина бях щастлив за това, че тя е с мен и винаги ще е. Усетих нещо мокро на рамото си и като се отдръпнах видях сълзите й. 

"Какво има?!" - Попитах я, но тя не отговори нищо освен че ме целуна. 

"Просто съм щастлива, че те имам." - Тя каза през целувката и ме дръпна в леглото. Това момиче е за мен. През останалото време двамата се забавлявахме и смеехме на шегите ми и странните истории. Почувствах се щастлив. Обичан. Важен...Надявам се това да не свърши бързо.

***************

Жива съм, така е. Надявам се да ви е харесала. До другата част!