~~~ Първият учебен ден ~~~
- Луна - Хайде Амбър къде си?
- Амбър - Идвам де.
- Луна - Пак си се успяла, трябва сутрин като стана да те будя.
- Амбър - Хайде, хайде.
- Луна- Най - накрая дойде. Класната ни иска по - рано днес.
- Амбър - Добре се отиваме.
- Луна - Ехх Амбър...
- Амбър - После ще излизаме ли?
- Луна - Да разбира се.
- Амбър - Ще сме в парка.
- Луна - Добре.
- Амбър - Ще дойдат и Хасмин и Делфи.
- Луна -Добре няма проблем.
- Амбър - Добре.
- Луна - Знаеш ли мисля си, че Делфи не ме харесва. Откакто със теб започнахме да излизаме двете тя се държи странно сякаш иска да си отмъсти, че спря да излизаш с нея заради мен.
- Амбър - Не ми пука никой не може да ме скара с теб! Знам, че на теб мога да ти имам доверие много повече отколкото на тях.
- Луна - Радвам се, че ми имаш доверие, но да знаеш, че ще ме оставиш заради нея.
- Амбър - Това няма как да стане.
- Луна - Добре.
- Амбър - Знаеш ли какво? Пие ми се бира.
- Луна - Стига глупости та ти не може да пиеш. Ще се напиеш още докато пиеш първата глътка.
- Амбър - Не ми пука.
- Луна - Добре. Заради теб и аз ще пия.
- Амбър - Супер, а сега да влизаме защото класната има да вика до небесата.
- Луна - Дано не.
Двете влязоха в класната стая и там бяха всичките съученици, но хубаво беше, че я нямаше класната.
- Амбър - е къде вокалното?
- Джам - Още не е дошла, а мислим и ние да си ходим след малко.
- Луна - Е нали ни искаше по - рано?
- Джам - Еми да, ама....
- Амбър - Да си ходим?
- Рамиро - Айде!
Тогава влезе класната.
- Класната - Здравейте ученици.
- Ученици - Здравейте госпожо.
- Класната - Давам ви програмата и сте свободни.
- Нина - Най - накрая.
- Класната - Каза ли нещо Нина?
- Нина - Всъщност да. Исках да ви питам кога ще ни е теста.
- Класната - Ще разберете като ви предам програмата.
- Луна - Значи другата седмица.
- Класната - Имало и умни.
- Рамиро - Да не ни намеквате нещо?
- Амбър ,- Не е инужно! Всички тук си падаме идиоти. За това сме "В" клас.
- Николас - Просто сме яки.
- Нина - Самочувствие.
- Луна - Давайте програмата и да си ходим.
- Рамиро - Хайде, че имам и друга работа.
- Класната - Ако не млъкнете няма да ви я дам.
- Луна - Извинете.
Класната даде програмата и те си тръгнаха.
- Луна - Довечера в колко?
- Амбър - В 7.
- Луна - Добре.
Прибраха се, починаха си и стана време да излизат.
- Амбър - Готова ли си?
- Луна - Да на центъра и към парка.
- Амбър - Не мисля да отидем в малкото училище?
- Луна - Е нали щяхме да сме с другите?
- Амбър - Не само аз и ти сме.
- Луна - Да не стане проблем?
- Амбър - Няма.
- Луна - Добре.
Отидоха в училището, а до мчнего имаше магазин. Купиха си бира и започнаха да пият. И тогава се появиха две момчета.
- Амбър - Матео
- Мтео - Амбър?
- Амбър - Откога не сме се виждали.
- Матео - От много време.
- Амбър - Да. Това е Луна, Луна това е Матео, Матео това е Луна.
- Луна - Приятно ми е.
- Амбър - А това е Симон.
- Луна - Приятно ми е.
- Симон - И на мен.
- Матео - Може ли да седнем при вас?
- Амбър - Разбира се.
- Луна - Какво ми става? Никога не съм се чувствала така? Май го харесвам.... Какво да правя???
- Амбър - Луна, Луна...
- Луна - А какво казваш? Извинявай не те чух?
- Симон- Май някое момче се е забило в главата.
- Луна - Не друго е. Оставете това, а да пием.
- Амбър - Ти нали нямаше да пиеш?
- Луна - Не може да пиеш, а аз не.
- Амбър - Ето я мойта приятелка!!
- Луна - Между другото дали тук има цигари?
- Матео - Ще отида да взема.
- Луна - Не, не дей аз ще отида да си взема.
- Матео - Ще дойда с теб ако искаш.
- Амбър - Какво цигари?
- Луна - Ами цигари.
- Матео - Дай аз ще отида
- Луна - Хубаво ходи.
- Амбър - И откога пушиш?
- Луна - По принцип отдавна, но ги бях спряла.
- Амбър - Аха.
- Матео - Ето заповядай.
- Луна - Благодаря ти.
- Матео - Май някой ще се напива?
- Луна - Да Амбър
- Амбър - Ти ще си преди мен!
- Луна - А да бе, аз държа на алкохол.
- Матео - А си мислех, че момичетата нито пият нито пушат.
- Луна - Пак си помисли.
- Амбър - Обаче да я изпиваме и да тръгваме.
- Матео - Защо? Я колко хубаво си говорим?
- Майк - Момичета са за това?
- Луна - И какво от това?
- Майк - Ми трябва да се прибирате.
- Луна - Не си познал. Първо - нито майка ми нито баща ми ме чакат да се прибирам толкова рано, второ - така искам аз и трето - ТЕБ КАКВО Т ИНТЕРЕСУВА?
- Майк - Леле май някой е ядосан.
- Луна - Ако не млъкнеш след малко може и да е друго!
- Матео - Майк остави я!
- Луна - Остави го Матео, с неразбран човек никога не може да се разбереш. Аз се прибирам Амбър. До утре.
- Амбър - Ще те изпратим.
- Матео - Разбира се.
- Луна - Както искате.
- Майк - Оффф....
- Луна - Вие откога се познавате?
- Матео - От малки. Израснали сме заедно.
- Амбър - Да.
- Луна - Аха.
- Матео - Хайде утре пак да излезем?
- Амбър - Добре.
- Луна - Супер, но аз трябва да вървя не е нужно да м изпращате. Чао.
- Амбър - Чао.
- Матео - Чао.
~~~ Разговор между Луна и Матео ~~~
- Матео - Здравей.
- Луна - Здравей.
- Матео - Как си?
- Луна - Добре, а ти?
- Матео - Мисля, че добре. Може ли да те питам нещо?
- Луна - Питай.
- Матео - Амбър има ли си гадже?
- Луна( не мога да повярвам, че ме пита това! Аз го харесвам... ) - Не.
- Матео - Дали имам шанс с нея?
- Луна - Предполагал да.
- Матео - Мисля, че се влюбвам в нея.
Тогава на Луна и потекоха сълзи и започна да плаче.
- Луна - Ами кажи и?
- Матео - Ами добре.
- Луна - Добре.
- Матео - Знаеш ли? Ти си добра приятелка.
- Луна - Благодаря.
- Матео - Ще се радвам да си станем близки приятели.
- Луна - Аз също.
- Матео - радвам се.
- Луна - Добре, аз лягам. Лека нощ.
- Матео - Сладки сънища.
- Луна - Мерси.
- Матео - Няма за какво.
