Мина се един месец от връзката на Луна и Гастон. Всичко беше много хубаво докато не се почна пак с интригите на Делфи.
- Делфи - Остави това, че си има гадже, Луна те лъже.
- Амбър - Делфи, моля ти се! Ще те зарежа, ако продължаваш да говориш глупости!
- Делфи - Ок. Но онзи ден ги видях двамата навън и се смееха.
- Амбър - Мхм
- Делфи - Ок.
Амбър не знаеше, че са излизали. Тя говори с Луна.
- Амбър - Трябва да те питам нещо!
- Луна - Попитай ме.
- Амбър - Имаш ли връзка с Матео?
- Луна - Амбър отново ли тази тема? Аз си имам приятел защо ми е да си играя с него, а също и с теб?
- Амбър - Лъжеш ме!
- Луна - Виж какво ще ти кажа... Никога не ме наричай лъжкиня! Точно теб никога не съм те лъгала! Но пък ти ме излъга!
- Амбър - Аз?
- Луна - Да ти! Когато те викнах да излезем и ми каза, че имаш работа с родителите ти аз не ти казах нищо, а в същото време те видях с Делфи. Да ми беше казала, че си с нея нищо нямаше да ти кажа. Най - мразя да ме лъжат е ще ти кажа това, което искаш да знаеш. Да излезнахме и знаеш ли беше заради теб! Момчето иска да ти направи изненада, а ти се държиш като идиот! Амбър, всичко ще ти простя, но не и това, че ме нарече лъжкиня!
- Амбър - Луна аз си мислех, че...
- Луна - Вече ми е се тая какво мислиш. Щом ще вярваш на друг, а не на мен при положение, че разбра каква е, няма да се разберем.
- Амбър - Не Луна аз ...
- Луна - Нито пък аз!
Луна си тръгна и Амбър остана сама и отиде при Делфи.
- Делфи - Здравей Амбър.
- Амбър - Ти си ужасна Делфи!
- Делфи - Какво ти става?
- Амбър - Матео е искал да ми подготви изненада, за това са излезнали с Луна.
- Делфи - Мисля, че те лъже, но ти си знаеш.
- Амбър - Стига!
- Делфи - Хубаво.
- Амбър - Сега Луна ми се сърди.
- Делфи - Но си имаш нас, нали? Ние няма да те оставим.
- Амбър - Да.
Луна отиде при Матео.
- Матео - Здравей Луна.
- Луна - Амбър си мисли, че между мен и теб има нещо. Това адски ме дразни, аз си имам гадже и не искам друг! За това Матео, не искам да се занимавам с теб и Амбър и с онази Далфина повече! Прави каквото искаш, но мен ме оставете на мира. Не искам да говоря нито с теб нито с тях!
- Матео - Но защо и с мен?
- Луна - Защото не искам да виждам как гледаш Амбър, как се държите за ръце! Това ме дразни адски много! Не искам да те виждам защото искам да те забравя! Прави каквото искаш за Амбър, но мен не ме търсете. Омръзна ми да ви понасям детските глупости повече.
- Матео -Но..
- Луна - Стига Матео! Остави ме на мира.
Луна си тръгна и звънна на Гастон.
- Гастон - Бебчо
- Луна - Какво правиш?
- Гастон - Пием кафе с приятели, ами ти?
- Луна - Добре, ще те оставя да не те притеснявам.
- Гастон - Глупости, кажи какво става?
Луна му каза какво е станало.
- Гастон - И сега как си?
- Луна - Не знам. Олекна ми, че повече няма да се занимавам с тях, но и ми е тъпо заради Амбър.
- Гастон - Ако ти беше истинска приятелка нямаше да позволи да се стигне до тук. Не се измъчвай.
- Луна - Прав си.
- Гастон - Разбира се
- Луна - Добре ще те оставя. После като можеш ми звънни.
- Гастон - Добре. Целувки.
- Луна - И на теб.
Затвориха телефона.
