Without You ||L.H. O.H. Fanfic||

1.11. This is the end...

Най-накрая е при мен. В прегрътките ми. Но какво по ? Тя се отдръпна. Погледнах към Стела. И тя я гледаше така. Сега пак се приближава. Вдигна ръката си и ми удари шамар. ШАМАР.

Г.Т.Н.И.

Ударих му шамар. Не знаех че съм способна на това.

Очите му се разшириха от изненада. Беше ядосан. Но не толкова колкото аз.

-Защо идваш чак сега ? Тръгна си. Остави ме. И сега идваш и си мислиш че глупачката Изабел те чака. Знаеш ли какво ми беше когато тръгна. Бях в депресия Хемингс. Плаках и плаках че не си до мен. Докато ти сигурно си чукал една след друга,нощ и ден. А знаеш ли още за какво плаках ? Не нали ? Разбрах за облога между теб и Майкъл. Той поне ми се извини. Срам ме е да кажа вече че те обичах знаеш ли ? Целият университет ми се подиграваше че съм те обичала. Но край. Не искам да си имам с теб. Да още те обичам. И ме е срам. Срам ме.Но знаеш ли има един цитат. Точно за мен е. Това което ще направя с теб.

-Бели...-започна,но аз го игнорирах и продължих...

-Да те мразя нямам сили. Да те искам не бих си позволила.

-Бела..-пак го игнорирах.

-Да те моля не ще го сторя...

-Бели..

-Не ме прекъсвай още малко и ще свърши-казах с подигравателен тон.-Да те обичам не ще го повторя... Свърши. Този цитат свърши. Както свърши всичко между нас. А сега си тръгвай.

-Белс..

-Казах да си тръгваш...

Той без да каже нищо повече си тръгна. И тогава рухнах. Не мога да повярвам че казах всичко това. Аз го обичам. Но той не трябваше да ме оставя сама. Той си е виновен. Не аз сам си виновна. Че го обикнах. Че го обичах.

"Да обичаш значи силно да боли. Разбираш чак когато го загубиш ти "

Г.Т.Н.С.

Не мога да повярвам че Люк и Майк са направили облог. Това е толкова гнусно.

Излезнах навън за чист въздух. И тогава го видях..... Него. Този когото аз обичам. Вървеше насам. Към мен. Когато ме видя се усмихна глупаво. Но тогава...

Следва продължение.......