Without You ||L.H. O.H. Fanfic||

1.2.i hate you, i love you.

Станах рано сутринта. Беше 6:30. Навън тъкмо се издигаше слънцето. Станах и реших да потичам малко. Най-късно до 8:30. Станах, облякох едни спортни къси панталонки и едно спортно бюстие. Взех телефона и слушалките и си обух Vans-овете. Излязох от университета и взех да тичам. В ушите ми кънтеше Wake up на The Vamps. Тичах и тичах , а песните ми помагаха. Стигнах до някакъв магазин. Изглеждаше стар. Реших да вляза. Когато влязох видях стотици книги. Но само една привлече вниманието ми. На корицата пишеше "Ромео и Жулиета. Нов вариант ". Реших да я прочета. Взех я и отидох до касата.
-Добро утро-поздрави ме една възрастна жена. Тя погледна книгата.- добър избор. 40 години никой не я е пипал. Когато бях на твойте години. Този магазин тъкмо отваряше. Влязох и първото което видях беше тази книга. Покойният ми съпруг също работеше тук. Няма да ти разказвам историята, тъй като можеш сама да я прочетеш дете мое. Само ти казвам тази книга върши чудеса. Пази я. Подарявам ти я безплатно. От теб искам само да я прочетеш и да я пазиш. Щях да я дам на внука ми Лукас, но той особено не харесва четенето.
-Благодаря ви !-казах и излезнах от магазина.

Спринтирах до университета. Мислех само за думите на онази жена. Как така книгата върши чудеса ? И защо я даде на мен ?

Докато се осетя вече бях пред стаята ни. Влязох и видях че само Стел е тук и се оправя.

-Хей Стел.
-Хей Бел.
-Какъв час имаш ?-попитах.
-Актьорско майсторство ти ?
-И аз. Да знаеш пе ще те чакам във стаята.
-Добре.

Взех си дрехи и влязох във банята да си взема душ. Душът беше някъде 10 минути. Излязох и се завих със един халат и излязох. Облякох тези дрехи:



Изсуших си косата и я пуснах свободна. Сложих си спирала и гланс. Взех една чанта и сложих телефона и слушалките(за всеки случай). Взех си пари и ключа за стаята и излязох. Тръгнах към 3 етаж.

Вече бях на 2 когато чух два мъшки гласа.
-Ей Люк аз отивам да си взема нещо за пиене.-определено беше гласа на Калъм. Чакай тай каза Люк.
-Ще се видим във стаята Хууд.

Тръгнах по-бързи когато чух неговият глас. Ама и аз съм един карък и трябваше да объркам коридора. Тръгнах да се връщам и го видях.
-Хей Изабел, нали ?
-Да.
-Да не обърка коридора ?
-Да.
-Какво имаш ?
-Да .... Ъм....тоест Актьорско майсторство.
-О супер и аз имам същото. Искаш ли да отидем заедно ?