Лежах на зелената трева и гледах небето изпълнено с мрачни облаци . Почти се беше стъмнило , но не ми пукаше . Исках цяла нощ да си лежа на поляната пред къщата ми . Все пак нямах майка ,която да ме повика за вечеря. Нямах баща , който да ме прегърне .... нито други роднини ,нито приятели . Имах....
имах едно голямо шибано нищо.
Преди години терористи изтребиха всички хора в държавата , в която живея , но за жалост оцелях. Сега съм съвсем сама . Нито имам телефон или каквото и да е било ,за да кажа на някой , че съм тук.
Предполагам другите хора вече са заличили от историята на човечеството тази държава ..
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Мисля да отида до изоставения магазин и да си намеря нещо годно за ядене.По пътя си размишлявах.Защо на мен.... По добре да бяха ме убили отколкото сега да изперквам сама тук. Поне да ви кажа няколко неща за мен.Казвам се София и съм на 21 години. Имам руса коса и сини очи ,но предполагам, че никой няма да ги види и на никой не му пука.Когато стигнах магазина влязох в него през счупената витрина и започнах да си търся нещо за ядене. Всички рафтове бяха на ръба на разпадането и потънали в прах......
Намерих си някакви вафлички и ги изядох.Тръгнах по добре познатия пък към вкъщи.От много време обмислям варианта да избягам от тук . Отворих вратата на къщата и изкачих стълбите на спринт а след това елегантно се проснах на леглото като слон. Пфф трябва да си изпера чаршафите ...... Вече смърдят . Завих се хубаво и се оставих на дълбокия сън да ме обгърне....
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Събудих се от някакъв шум .... беше много силен . Изтърчах адски бързо навън и видях хеликоптера , който се отдалечаваше . Започнах да крещя със всичка сила , но той продължаваше да се отдалечава.
Все още крещях , но гласа ми намаляваше със всеки изкрещян изтеричен вик. Шансът ми си отиде.....
Паднах на земята , а сълзите ми се разтекоха . Как можах ..... Толкова съм тъпа.Продължавах да рева като малко дете. Не мога да повярвам. Не няма да остана тук ...... Ще го направя ..... Мога го.
Трябват ми няколко дни , за да се подготвя . И физически и психически......
