След една седмица :
Направих още една крачка и пред мен се появи необяснима гледка .
Кристално чисто езеро , зад което слънцето показваше първите си нежни и приятни лъчи .
Това място беше невероятно .
Бях на един хълм гледайки гледката , а на долната полянка лежеше безжизненото тяло на Кристина . Краката ми се разтрепериха , а в главата ми се образува грамадно кълбо от чувства ...страх , болка , мъка......
Просто се затичах надолу към момичето , но се подхлъзнах и направих едно две кълба .
Продължих да се търкалям и изведнъж чух смях . Спрях се с ръцете си и видях Криси гледаща ме и смееща се с глас .
Почуствах облекчение . Тялото ми се отпусна и се усмихнах . Радвах се , че тя е добре . През тази седмица много се привързах към това момиче . Чувствах я като ...... като сестра .
- Господи ! Помислих си , че си се гътнала - почти извиках .
- Ами , просто бях задрямала . - продължи да се смее .
- Хайде да тръгваме ! - стана и ми подаде ръка и аз да се изправя .
Трябваше да тръгваме . Заобиколихме хълмчето и когато стигнахме до езерото си пийнахме и си наляхме вода в шишетата .
Вървяхме по брега и тя забеляза някаква колиба малко по навътре в гората . Закрачихме към нея и , когато я наближихме нещо изтрополяса от храстите . Не обърнахме внимание и продължихме . Хванах дръжката на вратата и тъкмо щях да я натисна , но някой ме хвана и запуши устата ми . Успях да обърна главата си и видях , че още някой е хванал и Кристина .
Бях в шок и просто затворих очите си .
............................
- Да ги убием ли ? -
- Незнам ..... И да ги убием . Има ли изобщо полза . - чувах този разговор и ме плашеше . Едва отворих очите си и с ужас установих , че с Криси бяхме завързани за металната рамка на леглото . Сетих се , че имах едно малко ножче в кеца си , но въпроса беше как ще го изкарам от там и как ще прережа въжетата . Извъртях крака възможно най - близо до ръката си и със много усилия успях да взема ножчето .
Разтворих го и леко се порязах .
Хванах го удобно и започнах да режа въжето , което беше затегнало китките ми . След няколко минути бях прерязала и въжето на Кристина . Изправих се и си отдъхнах .
Трудното тепърва започваше . Как ще излезем ...... Не знаех , но щях да направя всичко по силите си , за да се разкараме от тук .
Натиснах дръжката , но беше заключено . След секунди чух тих плач . Обърнах се към дружката си .
- Имай ми доверие ! - прошепнах и тя ми кимна . Хванах ножчето удобно в ръката си за нападане и се развиках .
- НЯКОЙ ДА ДОЙДЕ !!! МОЛЯ !!! -
След няма и минута ключалката започна да хлопа . Вратата се отвори и посегнах с ножа към човека обаче той хвана ръката ми и я извъртя така , че да ме заболи и да испусна оръжието си . Ъггх колко съм наивна , че да си помисля , че мога да направя нещо .
Чак сега се загледах в нападателя си . Беше красив , млад , но си нямах и на идея какво ще стане след малко . Дали ще ме убие .
Очите му се взираха в мен . В тях имаше ярост .
- Кой ви праща ? -
- Никой ... -
- Кажи ми кой ви праща ! - момчето се ядоса .
- Никой не ни е пращал . Ние сме оцелели и търсим други хора . -
казах и усетих как се разплаках ...... от страх .
- Съжалявам ! - прошепна , изражението му омекна и ме пусна .
- Сега може ли да си ходим ? - попита Криси .
- Не ! -
- Защо ? -
- Оставате с нас . - каза той и тръгна на някъде . Аз просто наведох глава .
- Ам , как се казваш ? -
- Джейсън . Вие ? -
- Аз съм София , а тя е ... - очаквах Криси да си каже името .
- Кристина . -
....................
Седях пред къщата и си мислех . Правилно ли е да останем с тях ?
Дали да не си тръгнем през нощта ?
- Хей , красавице ! - чух груб глас и се обърнах . Зад мен стоеше друго момче .
- Здрасти . - казах и преглътнах тежко , защото изпитвах известна доза страх . Онзи изведнъж ме бутна на земята и се качи върху мен . Аз се разкрещях . Започна да целува врата ми . Беше ужасно . Опитвах се да го избутам , но той беше много по - силен от мен . Заплаках .
- Млъкни ! Да се позабавляваме ! -
- Не ! Остави ме , забога ! Ще те оставя без поколение ! - не ми обърна внимание и захапа врата ми . Изведнъж тъпака беше фраснат в лицето от Джейсън .
Героя ми започна да го налага с удари ту в корема , ту в лицето
- Остави ме , бе ! - извика оня .
- Мамка ти , Остин ! - изплю Джейсън и тръгна към мен . Прегърна ме, а аз просто щях да се побъркам .
Всичко се случи толкова бързо .
Нямах си и на идея какво да кажа , затова просто зарових глава в гърдите му .
.....................
Лежах на земята до Криси и гледах в тавана . Джейсън дойде и започна да ни говори .
- Аз излизам , за да намеря храна . Вие стойте тук и ако стане нещо -
подаде ни по едно уоки токи - кажете ми , а аз ще дойда възможно най - бързо .- ние двете просто кимнахме .
-Много ти благодаря ! - казах и се усмихнах .
- Аз също ! - добави Криси .
- Няма защо ! -
Вече в къщата останахме аз , Криси и онзи...... Остин .
Седях на леглото и чаках Джейсън да се прибере .
........................................
Аммм , да . Това е новата глава .
Надявам се да е интересна .
И искам да кажа , че по - късно днес ще публикувам нова история ....... С Джъстин Бийбър .
Дайте по един вот и коментирайте ! 💜😘😊😀💙
