Ако не си бях разкарала задника от онзи град , нямаше да намеря Криси , Джейсън и ..... Ос.... Остин . Нямаше да ми се случат толкова много неща .
Неща , от които някои да ми докарат инфаркт .
- Криси ! - разкъсах тишината .
- Да . - тя обърна главата си и впи очите си в мен чакайки да кажа нещо .
- Аз не мога повече ! -
- Какво имаш в предвид ? -
- Не мога повече да чакам , Джейсън ! Гладна съм , а ти само си въртиш задника насам натам ! -
- Да и аз мисля така . Защо просто да не .. - стана и тръгна към вратата - си въртя задника някъде другаде . - довърши и излезе .
Много се разглези напоследък тази пикла . Откъде се насъбра тази злоба от мен към нея , забога ? Няма да стане . Излязох и тръгнах с забързана крачка към езерото .
Когато стигнах .... Свалих дрехите си . Една по една . Както дърветата през есента . Листата им падат едно по едно . Когато природата видя голотата ми реших да пристъпя по - навътре във водата . Беше плитко . Потопих се цялата .
Гледна точка на Криси :
Защо просто не си бях останала с чичо ми да си тровя живота .
С още много мисли най - накрая влязох в къщичката и седнах на леглото ми . Сега София ще види лошата ми страна . Видях ,че се къпе в езерото и дрехите и са оставени далеч от нея . Чух , че вратата се отвори и веднага се досетих , че е Джейсън . Щях да споделя плана си с него .
Гледна точка на Джейсън :
- Значи .... Искаш аз да взема дрехите на София , защото ти си много шумна и тромава и ще съсипеш номера . - повдигнах вежда и погледнах малкото момиче пред мен .
- Да . - лошотията се виждаше в очите й .
- Харесва ми . - казах и направих дяволска усмивка . Излязох и тръгнах тихо към езерото .
Гледна точка на София :
Потапях се във водата и беше много приятно . Направих няколко крачки
по - навътре и пропаднах . Водата изведнъж стана много по - дълбока .
Не мога да плувам . Показвах главата си за секунди над водата , за да си поема малко въздух и тогава пак се потапях . Размахвах крака и ръце във всички посоки . Със всяка изминала секунда се отказвах все повече и повече . Усетих как водата навлизаше в дробовете ми . Е явно тук ще си остана .
Гледна точка на Джейсън :
Бях на половината път до езерото .
Защо се връзвам на ъкълите на тва хлапе . Чух силно шумолене на водата . Загледах се и видях , че момитето се дави . Затичах се със всичка сила . Почти не дишах , но тичах , за да достигна възможно най - бързо до езерото . Стигнах брега и започна да навлизам във водата , когато стана по - дълбоко започнах да плувам . Още малко ми оставаше , за да я достигна . О не , не , не . Тя започна да потъва и да се нагълтва с вода . Не . Загребах още по - бързо и най - накрая хванах крехкото телце на момичето . Показах главата и над водата и заплувах към брега . Когато излязох от водата я сложих на тревата и поставих устните си върху нейните . Правех и изкуствено дишане . След минута рязко се повдигна и изплю вода . Толкова се зарадвах . Отпуснах се и легнах на земята . Спасих и живота . Осъзнах се и станах , но пак щях да падна , защото видях голото и тяло . Взех дрехите й и я покрих с тях . Хванах я на ръце и тръгнах към къщата .
София не е казала и една дума от няколко дни . Нямам и шибана идея какво се случва . Станах от дивана и тръгнах към стаята й . Отворих вратата и я видях седнала накрая на леглото и гледаща в стената .
- Хей ! Ела с мен на лов за вечеря . Ако искаш . Може да се разведриш малко . - казах и седнах до нея . След няколко адски бавно минаващи и мъчителни минути ми кимна .
- Хайде . - станахме и тръгнахме към горичката . Ще трябва да хвана два заека . Тук има доста .
Вече хванах един и се мъчех да хвана втори . Докато вървяхме без да искам се хлъзнах и за малко да падна , но се задържах . Чух лек кикот идващ от устата на София и се усмихнах .
- Хей .... Ето там ! - прошепна след , след което се закашля и ми посочи един заек малко по - навътре в един храсталак .
- Стой тук ! - прошепнах и тръгнах към него . Стараех се да не издавам шум . След малко бях зад него . Хванах го и се радвам , че успях да го удържа , защото много се дърпаше . Метнах го в торбата при другия и се върнах при момичето .
- Да се прибираме , че започна да се стъмва ! - казах и тръгнахме към вкъщи . Сложих ръката си на талията й , защото си личеше , че е уморена от двучасовия лов .
- Утре ако искаш за вечеря може да наловим риба . - казах , а тя просто кимна . Видях Остин пред къщата .
- Оправи зайците , а аз ще запаля огън ! - наредих му .
- Искаш ли да запалим огън ? - тя пак кимна . Защо не говореше . Много се изненадах , когато ми каза за заека , но пак спря да говори .
Неволно се обърнах пак към гората и сърцето ми се разтупка адски бързо . Зениците ми се разшириха .
- Мамка му ! Влизай вътре бързо ! Бързо ! - извиках и влязохме в къщата . Отидох при Кристина .
- Бързо ! Влизай в мазето ! - тя се уплаши , но тръгна към него заедно със София . Трябваше да намеря Остин . Знам , че е тъп и гаден , но нямаше да им го оставя . Най - накрая го намерих зад къщата , колещ зайци .
- Отивай в мазето ! Веднага ! - той заряза всичко и тръгна към него .
- Брат , идвай ! Недей да се бориш с тях ! -
- Остави ме ! Дължа го на Алекс ! - в очите му за секунда се видя тъга и тръгна към мазето .
- Пази момичетата , ако не се върна ! - извиках и взех автомата от шкафа .
- Повярвай ми ще се върнеш ! - Остин извика и вече го нямаше . Сега няма място за страх .
Започва се.....
