Прибрах се и отворих стария скърцащ гардероб и си извадих дебелото яке , защото навън днес беше много по-студено от вчера . Облякох го , взех си раницата от земята , обух кецовете си и слязох по стълбите . Отворих вратата и излязох . Не си и направих и труда да я затворя . Закрачих по улицата . Не се бе променила-все същата скучна улица , със същия напукан асфалт . Времето беше мрачно и депресиращо ..... както винаги . Реших да изляза от града .... досега не съм излизала , а и може да има и магазини с материали и храна . Налага се , защото вече в околността няма нищо.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Минаха няколко часа и продължавах да вървя. Усещах как мускулите ми умираха за почивка , но продължавах да вървя . Бях се нахъсала и умората , болката - не можеха да ме спрат . Исках да се разкарам от тук , а за тази цел като цяло трябваше да си намеря :
Въжета , фенер и няколко батерии , запалки , нож , храна и ще взема няколко бутилки с вода. Като свърши предполагам , че ще има рекички и езера , от които ще мога да си наливам . Най-важното са хлорните таблетки . С тях ще мога да си пречиствам водата . Баща ми беше фармацефт-химик и съм запозната с повечето лекарства и тн .
Вървях и видях предполагам аптека , защото надписа беше много изтъркан . Отидох при нея обаче входа беше затрупан с греди .
Дръпнах първата и тогава другите паднаха и след секунда усетих адски силна остра болка в десния си крак и паднах на земята.. Всичките греди бяха затрупали крака ми . Изкрещях и започнах да ги махам една по една . Уморих се , а и крака още повече ме заболя .....
Легнах изцяло и започнах да крещя със всичка сила ...... От очите ми закапаха сълзи . Тогава усетих как тежестта от крака ми намаля . Отворих очите си и .......
осъзнах , че всичко много ще се промени .
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Пред мен стоеше още едно човешко същество . Пред мен стоеше ..... Момиче , което е оцеляло ..... . Не мога да повярвам ! Ще получа инфаркт . Не съм сама .
Крака много ме болеше и бях адски уморена , но със последните си сили се изправих с помощта на една колона . С нея се гледахме в очите дълго време , докато аз просто не се приближих към нея и не я прегърнах . Нови сълзи си появиха на очите ми , но този път от радост . Да .... Радвах се . И то много . Отдръпнах се от момичето .
- Не мога да повярвам ! Нямаш си и на идея колко ти благодаря за помощта ! - казах с прегракналия си глас , момичето просто се усмихна . И изведнъж зад нея се показа някакъв стар мъж . Той ме погледна със цялата злоба на света .
- Зад мен е ..... Нали ? - каза тя с треперлив шепот и от окото и се показа сълза .
- Спокойно . - прошепнах . Бръкнах в джоба си и извадих едно малко ножче . Усещах и вътрешно знаех , че този човек трябва да остане тук и при това мъртъв . Погледнах момичето в очите .
- Бягай ! - казах и тя се затича , а аз
тръгнах към мъжа и забих ножа точно в стомаха му обаче той ме ритна в крака . Изкрещях от болка и след секунда щях да падна на земята , но със последната си сила дръпнах ножа надолу . Аз паднах и започнах с ръце да се влача назад , а той застана на колене . От устата му се разтече кръв и след малко падна на земята безжизнен .
В следващия момент просто всичко ми причерня .
Събудих се .... Бях легнала на някакъв диван в някаква къща .
След малко се показа момичето и всички спомени нахлуха в главата ми със взлом . Погледнах крака си ... беше превързан и продължаваше да ме боли .
- Благодаря . - казах едва .
- Недей.... Аз цял живот трябва да ти благодаря ! - каза с висок тон тя .
- Как се казваш ? - попитах я .
- Кристина . А ти ? - тя имаше светло кафеви очи и тъмно руса коса .
- София . На 21 съм . - казах и кимнах към нея , за да каже и тя на колко е .
- На 15 съм . - каза и погледна крака ми .
- Боли ли те ? - попита с лека нотка на тревожност в гласа си .
- Да . - отговорих почти на секундата .
- Крака ти не е счупен , но е много наранен . - обясни ми набързо , а аз просто кимнах .
- Сега ще ми обясниш ли кой беше онзи мъж ? - попитах .
Момичето наведе главата си надолу и започна да чопка ноктите си .
- Ами това беше чичо ми......той е много лош човек . - погледна ме в очите за секунда и наведе главата си надолу пак . - Успяхме да оцелеем . Първия месец след като всичко с терористите затихна той се държеше много добре с мен , но след това започна да се държи зле . Един ден - спря да говори и от окото и потече сълза . - той...... просто без да му мигне окото ме изнасили .
Караше ме да правя отвратителни неща . И до днес ме караше , но за моя радост ти се появи . - каза и започна да плаче с глас .
Аз се надигнах и въпреки болката в тялото ми я прегърнах . И несъзнателно очите ми се насълзиха .
- Спокойно . Заедно ще се разкараме от тук . Ще намерим други хора и всичко ще бъде наред . - прошепнах в ухото й .
Тя кимна .
- Имаш ли вода - попитах , защото щях да умра от жажда . Устните ми бяха сужи и напукани . Тя отиде нанякъде и след секунди се върна държейки тенекиена чаша предполагам пълна с вода . Подаде ми чашата , а аз я поех от ръцете й и изпих цялата течност
наведнъж . Върнах и чашата . Протегна се да я вземе и под ръкава и на китката видях шокиращо нещо . Хванах ръката и , а тя изпусна чашата . Повдигнах ръкава й и се загледах в дълбоките драскотини по ръката й ...
- Господи ! - почти извиках , а тя бързо прибра ръката си в скута си и спусна ръкава на блузата .
- Аз ....аз само това можех да правя . - каза и погледна надолу .
Всичкото това не беше честно да се случва на това малко момиче . Просто не беше честно .
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Хей , хора надявам се главата и изобщо историята да ви харесва .
Дайте по един вот и коментирайте !!!!!!
😘❤❤
