Този свят бе твърде жесток за мен. Затова реших да го напусна. Потопих се във вечната и безкрайна тъмнина, но само аз така си мислех. Там, на другия свят, видях и срещнах нещо, което ми върна желанието за живот. Нещо или някого... Получих втори шанс...
Оставих се на съдбата си. Рано или късно - все някога, едно и също се случва със всеки човек. Умира. Отпуснах се и изчаках кръвта да напусне безжизненото ми тяло и бавно да оцвети водата от ваната. Не се страхувах. Исках да сложа край на цялото си мъчение отдавна, но просто нямах достатъчно смелост. Тази вечер се престраших. Реших да напусна този свят, изпълнен с безлични хора, хора без мнение, хора, които нямат за какво да живеят. Може би бях една от тях, но мнение определено имах. Този свят бе обречен. Пълен бе с егоисти и лицемери. Всички мислеха за себе си и за своите проблеми, а никой не знаеше какво се случваше в нечий чужд живот. Дори не ги интересуваше. Може би бях антисоциална, а може би просто бях реалист до самия край. Наричаха ме и филмар, но беше просто защото останалите бяха ограничени и не можеха да погледнат света през чужди очи. Смятах, че съм различна. Знаех, че мястото ми не беше тук. Давах твърде много парчета от душата си на хора, които нямат своя собствена. Реших, че съм дала твърде много за този обречен свят. Затова сега реших да отнема нещо - живота си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
