Магазинчето

366 23 3
                                    

Казвам се Джънгкук, на 17 години съм. Уча в университет, който не ми харесва много. Тоест, е вид ... Напрежението си е доста, а мен ме мързи... Харесвам момчета, и аз не знам защо... Моята мечта е да намеря бездомно момче, и да се грижа за него, да станем най-добри приятели и да излезем, някой ден.

В момента, вървя по улицата и отивам до най-близкия хранителен магазин. Аз съм приятел със собственика, защото това е мястото, където аз работя. Тя е много приятелски настроена и знае почти всичко за мен. Родителите ми заминаха за половин година на почивка в Америка, далеч оттук. Аз живея сам в апартамент. Домът ми не е твърде голям, но поне ми се вписва перфектно. Обичам да ходя на плажа с приятели. Имам много момичета, които ме харесват. Не им казвам "Не", но "Ще помисля", и им се усмихвам, защото не ми се чупи сърца... Все пак, съм повече за момчета.

Отворих вратата. Стъпих крак в малкия пазар, а собственичката ме поздрави, любезно.

- Хей, Джънгкук! Толкова ми липсваше!

Тя ме потупа по рамото.

-Хаха, да. Радвам се да Ви видя отново.

В последните три и половина седмици, се подготвях за изпити. Постоянно, бях в университета, така, че, не можех да работя...

-Как си с клиентите?

-Супер, доста и то! Мисля, че хората наистина започват да харесват този малък магазин.

- Не повече от мен! Хаха.

-Разбира се, благодаря! Какво ще кажеш, да се залавяме работа?

- Разбира се, че защо съм тук, иначе! _______________________________________

Това беше първата глава. Надявам се да ви е харесало! Коментирайте, как се е получило! Благодаря и до после!!! Целувки Хх

Nothing Can Stop Me From Loving You [COMPLETED] Where stories live. Discover now