Nothing Can Stop Me From Loving You [COMPLETED]

То е той? За котешка храна

***

На друтия ден: Събота 9:03 часа сутринта

Слънцето ми светеше право в очите, карайки ме да потъркам очи...

Сетих се за котенцето, и моментално скочих от леглото. Разгледах се насам натам и намерих рунтавелко в крака та ти, на юргана...

Погалих мекичката му козинка и той отвори очи.

-Как си, малък?

То измърка, радостно и отвори устата си широко, прозявайки се...

Ухилих се, след което, станах от леглото. Отворих прозорците за да проветря стаята и се запъхих към тоалетната... Точно щях да затворя вратата, но познай кого влезе? Котараракът в чизми. Ила е женска? Кой знае, не ми се проверява сега. Ще ми е доста неудобно, и ад незнам защо... Хаха...

Оставих го с мен в банята, докато си мих зъбите. Врътнах кранчето на ваната, зяпайки течащата вода... Съблякох си пижамата, но оставих панталоните ми.

-Айде, чоп чоп, зайчо.

Исках да го кажа сериозно, но гласът ми дори прозвоча, женствено...

Отворих вратата, а той излезе. Не заключих, само претворих, защото малчуганина може да направи или счупи нищо. Поне ще го чуя, ако нежо той направи...

Съблякох се напълно, влизайки на пръсти в топлата вода... Легнах назад, наслаждавайки се на топлипата. След минута, две, изправих глава, забелязвайки един черен косъм, приличайки от козина във водата... Този чак тук ли влезе? Огледах се, но нито и следа от него...

Станах, изкъпах се, увих една хавлия около кръста ми, другата на косата ми, излизайки от стаята.

-Ей, малчуганин! Къде отиде?

Малкото, черно котенце, като красивата нощ и голямо сладурче, се показа.

-Еей, липсваше ми! Ти промъкна ли се в банятя след като притворих вратата? А? Че и мълчиш!

Гледаше ме виновно и жално, ама и аз му силе хванах...

-Извинавай, сладкиш. Утре ще те къпя! Хахаха!!!

То ми измияука и тръгна да бяга...

-Ама ти сериозно ли?!

Тръгнах на го ганя с хавлията около кръстта ми, която замалко не падна... Спрях се да тичам. Изсуших си косата и нахлузих едни черни дънки, които се полепиха за кожата ми. Карай, мързи ме да ги сменя. Сложих си една блуза, наметнах си едно яке, взех пари и раница, като сложих черното сладкишче в раницата на гърба ми. Отидох до вратата, отключих я с на баба ключовете...

-Бабо, излизам!

-Добре, миличък! Да се върнеш скоро!

-Да, да. Само заключи вратата, аз няма да взема ключовете, защото, ако стане нещо, ти на си отключиш! Чао!

Излязох  и се запътих към магазина, който беше на около десет минути от жилището на баба.

Пристигнах. Влязох и отидох на щанда с котешка храна. Смених позицията на раницата. Сложих рамките отзад, а джобовете и котенцето отпред. Отворих раницата до половината...

-Кой вид искаш?

Черното сладурче си показа малкта гравичка, оглеждайки се и посочи с превързаната си лапичка към Sheba.

-Хмм... Струва ₩3,534. Окей, ще ти го купя... Доволно?

-Мияу!

-Окей, айсе пак влизай обратно в раницата, че отиваме на касите!

Котенцето те прибра, и аз закопчах раницата... Отидох на касата, купих храната и я носех в торбичка оттук до вкъщи. Не я сложих в раницата, защото малчуганинът може да разкъса пакета...

-Бабо, върнах се!

Тя ми отвори и аз влязох...

-Здрасти!

Свалих обувките си, закачих якето си на закачалка и се затичах към кухнята...

Сложих храна от пакета, в една купичка и взех котенцето от раницата след като я отворих, сложих го на пода, за да се наобядва...

-Доволно ли си?

То ми мяуна, а аз чак когато се загледах в него, тогава забелязах, че е мъжко...

-Но ти... Май не си бил 'доволно', ами 'доволен'.

Той ме погледна. Окей, умрях. Сериозно? Защо ми хвърли някакъв секси поглед?

-Още не си по-красив от мен! Хаха!

Намуси ми се...

-Или... Май, и двавата сме наравно!

Усмихна ми се...

Погалих го по гърба, а той си вдигна опашката нагоре...

-Щастлив си, а?

-Мияу.

_______________________________________

Нанявам се да ви е харесало! Извинявам се, че тази глава беше много дълга! Благодаря, ако прочетохте тази история, защото ще я направя велика! Бахаха!!! Окей, соз. До скоро!!! 😘😘😘🐱🐱🐱