На сутринта, Чим и Кук, тръгнаха по магазините, купувайки храна за Чим и снакс на Джънгкук.
***
Вкъщи.
-Чим човека, гладен ли си?
-Мияу!
Куки му сложи да си хапне, и започна да яде снакса си.
-Чим, защо си толкова красив?
-Мияу...
*Вечерта.
Джимин стана на човек. Кук забеляза това, но изчака Чим да си легне. След пет минути, го хвана за ухото и прошепна.
-Харесвам те.
Не получи отговор.
-Чим, казах, че те харесвам.
Без отговор.
-Отговори ми де!
Без отговор. Объпна го към него, виждайки заспалият вече-Джимин.
-Ама ти... Сериозно?! Сладурче.
Целуна го по бузата и заспа до него.
*1:15, на сутринта.
Джимин се събуди. Сънуваше за Джънгкук и него.
Съня:
-Чим, хайде на пързалката!
-Добре!
*Отишли на пързалката. Чим дал реда си на Кук.
Джънгкук му благодарил и се спуснал по пързалката. Като стигнал долу, започнал да маха към Джимин. Джимин седнал на пързалката и бил готов да се спусне и да отиде по близко до любимия си.
Джънгкук и Джимин излизали от две години, като Джимин винаги си бил човек.
Както Куки си махал на Джимин, Чим чул един странен звук. Звучало като куршум. Помислил си, че с Куки трябва за бягат оттам. Видял любимият си да се усмихва, падайки на земята, не след много дълго.
Ококорил очи, сълзите му набивали, спуснал се надолу по пързалката. Стигнал до Куки и-
Се събудил, ревяйки.
-Ааах! К-Куки!!! Къде си?!
*Джънгкук станал.
-К-Какво има?! Джимин? З-Защо п-плачеш?! Какво стана?!!!
-К-Куки!
*Джимин прегърнал Джънгкук, като не му оставил въздух.
-Дж-Джимин... Карай, добре съм.
-Куки, имах кошмар! Ти... Ти... Падна на земята! Куршум... К-Куршум се чу!
-Спокойно, само лош сън е било.
*Куки го погали по главата.
-Спокойно, Джимин. Спокойно. Аз съм тук. Никога няма да те изоставя...
-А ако ме изоставиш? К-Какво ще правя?!
-Няма да те изоставя!
-Н-Наистина?
-Наистина! Дж-Джимин?
-Благодаря ти! *Грабвайки Кук за пижамата* -Обичам те! Много те обичам!
-Джимин...
-Да?
-Харес... Н-Не, нищо.
-Окей. И аз теб!
*Куки почервенял като червена пиперка.
-Ъмм... Д-Да...
-Кук! Много си смешен в момента. Но... И много сладък!
*Джимин грабнал бузите на Кук и ги дръпнал. Кук изглеждал като панда.
-Оййй!!! Много си сладък!
*Кук не изтърпял и се нахвърлил на Джимин, слепявайки бързо устните им.
След което, се отдръпнал от Чим.
-И-Изви-
-Няма да извинявам! Х-Хареса ми!
*И Чим станал на червена пиперка.
Двамата се засмели, сякаш не са се кискали от години.
_________________________________________
Здравейте! Извинявам се за късното ъплоудване, но от Сряда, вечерта, цялото семейство имаме проблеми с интернета
Хем го спират, хем го пускат.
Направо ужас! И да, съжалявам. Интернета ми дойде баш вчера за малко и след т'ва... Що ме изостови?!
И днес, следобед, като се прибрах от училище, в 3 и половина, пак животеца ми светна!
.
.
.
Относно за главата😶😶😶
Реших малко 'така' да я напиша...Ако разбрахте нещо-окей, благодаря.
Ако не, съжалявам, не мога да обясня. Не знам какво имам предвид дори, но айде карай!Обичкам Ви и УатПад, теб също. Адиос!
ESTÁS LEYENDO
Nothing Can Stop Me From Loving You [COMPLETED]
FanficДжънгкук намира едно ранено и бездомно котенце. Започва да се грижи за него. Обръща му повече внимание от нуждаещето се. Една нощ, той заварва момче в леглото си със същият цвят коса като на котенцето. Highest rank: #1 in Work; #172 in Fan fiction