The Holiday /C.D./

1. Уредихме круиза

•Г.Т. Кабана•

Беше горещ летен ден, който прекарах пред телевизора. Питате се какво специално има в това? Отговорът е нищо засега. Чаках родителите си да се приберат от работа, за да ми поднесат 'голямата новина' за която говореха от три години насам. Така и не разбрах каква беше тази изненада, повтаряха ми, че ще разбера, когато успеят. Дали щях да имам брат или сестра?! Или пък щеше да е някакъв предмет?! Нямах си на идея какво подготвят, но и не можех да мисля трезво на такава жега.

Климатикът беше на десет градуса и излизаше топъл въздух от него. Отново се беше повредил. Погледнах телефона си. След около час нашите щяха да са вкъщи.

Станах от леглото и ми причерня за момент.

-От топлината е -казах сама на себе си.

Отидох до климатика и започнах да превключвам. Спрях го, пуснах го, сменях градусите, но пустото нещо се беше побъркало. Спрях го и отидох до кухнята. Отворих врата на фризера, извадих си сладолед. Пуснах нетфликс на телефона си и го подпрях на кутия със замразена пица. И накрая седнах пред фризера мечтаейки си за океана.

Така се бях отплеснала по филма, че не усетих кога вратата се отвори. Бяха родителите ми, заварих ги не изморени, а щастливи.

-Да не съм пропуснала нещо? Каква е причината за тези усмивки кимнах към тях.

-Ани, трябва да ти споделим нещо-каза баща ми.

-Тази година-мама погледна към татко, а той й даде знак да продължи- най-накрая уредихме круиза до Хавай.

Стоях мълчеливо. Предположих, че се шегуват. Мама взе чантата си. Извади синя папка и ми я подаде. Колко забавно е да живееш с бизнесмени, всичко е папчици и химикалки. Повдигнах грапавата корица и осъзнах, че съвсем не се шегуваха. Изпищях и ги прегърнах.

-Върви и си събери багажа, сладурче-прегърнаха ме и двамата.

Едва не прелетях стълбите до стаята си. Извадих куфара си, а върху него нахвърлях две рокли, бански и подредих няколко готови за обличане тоалета. Сложих козметика, бижута и книгата, която четях. Все пак трябва и да се образовам.

-Забавна си-ухилих се.

-Вечеря!- извика мама от долу. Погледнах през прозореца, вече беше тъмно. Времето минава прекалено бързо.