The Holiday /C.D./

2. И това ако не е съдба

-Приятно ми е Камерън-усмихнах се, а той отново стоеше като втрещен- Виж, знам, че си известен. Знам, че очакваш да съм луда фенка, но не съм. Тук съм с нашите, така че ще се радвам да има с кого са си приказвам, освен само с тях. Успокой се, не мисля да ти провалям почивката с викането си- явно и двамата с сетихме за друг смисъл на викането и се разсмяхме. (😏😉😂)

-И на мен ми е приятно, Ан?-съгласих се с прякора.- Аз съм тук само с майка ми. Можем да се виждаме, да си приказваме, какво ще кажеш?

-Дадено- радвах се, че толкова бързо си намерих компания.

-Супер, а какво четеш?-надникна към корицата на книгата ми- "Момичето, което обичаше Том Гордън"от Стивън Кинг. Харесваш Стивън Кинг?

-Много. Всичко, което пише е интересно. А ти? Харесваш ли го?- Камерън ми подаде книгата, която четеше.

-Ти как мислиш? -широка усмивка изплува на лицето му, а също и на моето, когато прочетох заглавието.

-"Живата факла". Едно е сигурно- готвех шега, а Кам ме погледна объркано- това, че си известен не те прави пълен тъпунгер.

-Не очаквах точно това-разсмя се- явно ще си допаднем.

Изведнъж се чу звънец, същият звук като в училище. Това ме хвана неподготвена.

-Това ада ли е? Някой да спре проклетия звънец- започнах да се оглеждам.

-Това е за обяда, глупаче- стана и ми подаде ръка-ела, ще те заведа на обяд.

-Мога и сама, но след като съм напълно загубена тук и щом ти настояваш-сложих ръка в неговата и тръгнахме.

За момент се спря. Обърна се към мен и ме огледа.

-Не съм за продан, защо ме оглеждаш така нагло?- засмях се и преместих лицето му, така ме да гледа някъде настрани.

-Ей, не съм такъв- извади слънчевите очила от джоба на ризата ми- и не се изчервявай-добави докато ги слагаше на лицето ми.

-Аз не се изчервявам, а ти се-извърнах поглед-Защо да слагам очилата?

-За всеки случай. Да не лъснем в вякое жълто списание-той просто не искаше проблеми.

-Щом е така- взех очилата неговите и му ги сложих-да се правим на тайни агенти.

-Добре-усмихна се и се загледа в очите ми.

-Хайде да вървим, че няма да остане ядене- Кам кимна и ме поведе за ръката отново. Въобще не ми е ясно защо държи да ме води за ръката, но както и да е. Бях прекалено гладна, за да мисля за това. Оставих се на течението. А когато видях шведската маса направо ми се доплака от щастие.

-Виж, това е мама. Ела да й се обадим-дръпна ме на другата страна, а аз си обещах, че после ще се наям като хората.

-Мамо,това е Ан. Запознайте се- Кам изглеждаше така горд да ме представи на майка си.

-Здравейте! Казвам се Кабана. Ан е прякор- добро впечатление ми направи майка му изглеждаше като добър и лъчезарен човек.

-Здравей, мила. Наричай ме Джина-подаде ръка, а аз направих същото- Ками, много бързо си намери приятелка, а? Красиво момиче е, пази я.

-На всяка цена-престори се на войник Кам, а аз се засмях.

  За момент се погледнахме с него. И двамата се бяхме изчервили и той още държеше ръката ми в неговата. Колко сладко?! Не съвсем, защото мама и тате идваха към насам.

-Ани, как си прекарва-...Джина?! Невъзможно!

  Мама и Джина се прегърнаха. Бях в шок, както забелязах от погледа на Кам,той също беше шокиран.

-Джина това е дъщеря ни с Том-каза мама, а аз още се опомнях, за да реагирам.

-О, с Камерън явно са се намерили-Джина побутна мама. И двете гледаха ръцете ни.

-Малки гълъбчета и това ако не е съдба-изчуролика мама.

-Оставете младите да се забавляват. Поне няма да се притесняваме като са двамата-каза тате и поведе мама и майката на Кам към масите с храната. Но тойсе върна- Тази вечер ще се съберем ние и семейството на Камерън за късна вечеря. В единадесет ще ви извикаме, а сега се радвайте на живота-ухили се тате.

-Ехо, добре ли си?- Кам щракна с пръсти пред лицето ми.

-Още съм в шок-отърсих глава и се усмихнах.

-Аз също-наклони глава на една страна.

-И май създадохме грешно вречатление- преместих погледа си от родителите ни към ръцете ни.

-О, съжалявам-наведе глава Кам и пусна ръката ми- Е, хайде да хапнем-тръгна напред.

  Този път аз хванах ръката му. Той ме погледна очудено.

••••••••••••••••••••••••••••
Втора глава на лице.
Новата глава => следващата сряда♡💭